Не бе изненада, че стоварването на локдаун след локдаун не се отрази твърде сериозно на редица професии - онези, които могат да се упражняват от дистанция. Още преди коронавируса бе започнало да изглежда странно - светът едновременно разполагаше с десетки платформи, които даваха възможност за хибриден начин на работа, а в същото време много малко бизнеси имаха смелостта да изпробват нещо подобно. А плюсове има, и то сериозни - по отношение на децентрализация, екология, свиване на офис пространства, всякакви фирмени разходи. Това обаче е оптимистичната версия.
Но се опитайте да предположите какво става от друга комбинация. Първо - резултатите от изследванията на PISA за нивото на българското образование, които в последните десет години са в черна серия. Тази черна серия обикновено регистрира: функционална неграмотност при около 40 % от българските ученици, високи нива на агресия, не познаване на глобални и национални проблеми, занижаваща се толерантност, все повече отсъствия и закъснения, трудности при работата в екип. И второ, към този коктейл прибавете дистанционно обучение, което продължава вече повече от година и може би ще навърти две. Чашата с отрова е обратната на тази на Сократ - просто не знаеш, че Сократ съществува.
Когато различни статистически модели се изпробват върху коронавируса един от най-важните коефициенти е нивото на вирулентност; колко средно души заразява човек с вируса и колко средно заразява всеки следващ. И сметката обикновено излиза: вече не е трудно да прогнозираш броят на болните в "отворен" месец и броя на болните в месец на локдаун. Никой обаче не може да изчисли какви ще бъдат всички последствията за образованието от потапянето му в Zoom. Забележете: по-голямата част от учителите вече искат да се върнат в класните стаи - и то при положение, че далеч не са в леката демографска група, а в застрашената. Просто цялото нещо с 20 камери, през които класът се събира, не може да създаде клас, а повърхностна имитация; образователен фантом, на който нито учители, нито родители, нито деца вярват. Вирулентността, която този фантом разпръсква по отношение на функционалната неграмотност, има упойващ дъх: може да се изчисли единствено в изречението "тия години пиши ги бегали". Поразпитайте учители и преподаватели например какво е усещането от 20-те камери, 16 да се изключат още от началото на часа и да започнеш съвсем правилно да предполагаш, че урокът отеква в далечината по домовете като от радио, което стои включено, за да чуеш прогнозата за времето, или в случая, ако случайно си чуеш името да посмотолевиш нещо.
Тепърва ще става ясно какво ще е бъдещето на ковид поколението; засега изглежда като токсична смес от инфлуенсърство, иззело ролята на учителите, ниска социализация, отпадащо чувство за общност, слабо доверие въобще в образованието; услужливият бутон "minimize" и неговото отлагане.
Автор: Райко Байчев
