Вижте бе, изроди държавно-политически и консуматорско-потребителски! Вижте ги! Вижте това момиче и това момче – Мустафа и Даниела! Нашите шампиони, за които не разбрахме. Може би завинаги лишени от нормален живот, те са по-нормални от всички нас! И са намерили смисъл, за да живеят. Намерили са призвание, намерили са цел и се борят за тях – така, както малко хора могат. Без да се оплакват, а само с онази здравословна и неосъзната доза ирония приемат нещата такива, каквито са.
А как стоят нещата – че успехите на параспортистите ни ги отразяват по-малко медии, отколкото на пръстите на здрава ръка. Че държавата им дава по-малко пари за подготовка, защото ги припознава като „незавършени“ хора. Но те са по-завършени, отколкото можем всички „нормални“ да си мечтаем.
Не са само Даниела и Мустафа – гордост са ни и Руджи Руджи, Денислав Стефанов, Дечко Овчаров, Михаил Христов, Християн Стоянов, Иванка Колева, Георги Киряков. Гордост са ни още много, за които дори не знаем и не подозираме, но се борят като тях – всеки ден, всеки час, всяка минута. И ще повтарям имената им постоянно, защото заслужават. Ще го правя, защото е абсурдно да се повтарят, потретват, подесетват, помилиардват купищата глупости, наречени „новини“, а да няма кой да ги погледне тези невероятни мъже и жени.
Преди да напиша този материал, говорих с мой колега – да помогне и да научат повече хора за топспортистите ни и техните немислими постижения. И той ми каза – сигурно ако някой беше набил гаджето си, веднага щяхме да знаем. Сигурно – ако и се беше подписал някой на Колизеума също. Или ако се беше напил и сбил на "Раковска". Или ако беше полудял от седене в една къща с 1000 камери и беше тръгнал да се омъжва. Или ако беше гръмнал някой бежанец на границата.
Няма да завършвам с „дано“. Защото тези свръхчовеци нямат нужда. Те се надяват, че ще вземат медали от Рио 2016. Аз знам, че ще го направят. Те мечтаят да проходят – аз знам, че вече летят. Защото вдъхновението няма нужда от крака – то си има криле!
Автор: Ивайло Ачев
