Ако спрем да правим история, някой друг ще започне, заяви вчера (8 юни) президентът Росен Плевнелиев, който говори пред Европейския парламент в реч, която каза много.
Държавният глава засегна никак немаловажната тема за руската пропаганда в Европа и анексирането на Крим. Той обаче говори за нуждата от влизането на България в Шенген, българския революционер Гоце Делчев (за който Македония казва, че е македонски), защитата на човешките права, криворазбрания патриотизъм, нуждата от запазването на ценностите и посоката на Европа на фона на адаптация към една нова реалност и голямата заплаха от конфликти. Плевнелиев и екипът му бяха направили реч, която не само че беше изключително точна, но беше силна и смела. А евродепутатите в Страсбург го аплодираха на крака. И както каза една колежка: "Не всеки ходи да говори пред ЕП".
Какво е значението?
Значението е, че е на международна трибуна също не е маловажно. Президентът Росен Плевнелиев има представителни функции и представя изключително добре България. Той не е от тези, които биха изложили нацията.
Плевнелиев обаче не е долюбван от народа. Той не е народният Бойко, той не е шоуменът Слави, той не е революционерът Марешки. Плевнелиев често говори за европейски ценности, Плевнелиев говори за политика и държавничество с патос, прави изказвания против Русия и защитава идеята за предприемаческа инициатива. Всички тези неща няма как да се харесат на народа, който е привърженик на Русия, харесва лесната печалба, не понася политиката, щото всички са крадци и никак не разбира к'ви са тези европейски ценности.
За съжаление, ние сме общество, което все още се върти в моралните дилеми на времената около Освобождението. Има си го разделението на русофили и русофоби, последните сега наречени соросоиди или евроатлантици, има ги крадците, има ги патриотите... Има и баламите, които говорят за ценности, за идеали и демокрация. И Гоце Делчев, и Левски са били привържениците на демокрацията, а Левски е казал: "Сегашната деспотско-тиранска система да заменим с демократска република". Доста актуално и в днешно време, едни повече от 140 години по-късно.
Но да се върнем към говорещия за ценности Плевнелиев. Той, за съжаление, не е революционер. Той остана нехаресван или по-скоро безличен за по-голямата част от българите, защото не им даваше това, което харесат или това, от което се нуждаят. Българите имат нужда от революция, не само от физическа, но и морална. И тук, пак за съжаление, само думите на държавния глава не помагат.
Росен Плевнелиев обаче беше добър президент. Ако неговите речи се казваха от някого с поне малко повече харизма, той щеше да е народен герой. Защото, да, колкото и да не се нуждаем от думи, ние обичаме някой да ни говори хубаво. Ето, Бойко Борисов говори хубаво, по народному (от руски) за построените магистрали и обещава още повече магистрали. Той говори, а ние (или някои) вярват.
Плевнелиев обаче говори елитарно и по някакви трибуни, а не слиза на народа да говори... И народът е далече от своя президент (макар и избран от "народната" партия ГЕРБ).
Вчера Росен Плевнелиев представи в далечен Страсбург пред Европейския парламент една България, която е по-различна от тази, която познаваме ние. Той представи България, която вярва в демокрацията, която е солидарна с останалата част на Европа, която защитава европейските ценности и осъзнава руската заплаха. В неговите думи България беше силна и осъзнала се държава.
Държавният ни глава представително представи България. За съжаление обаче България не разбра.
"От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи", е казал не Плевнелиев, а Левски, който е заявил още: "Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско".
Ама ние все се водим и все мълчаливо търпим. И няма да останем в историята.
ПС: За тези, които се дразнят от поставянето на имената на Васил Левски и Росен Плевнелиев в един текст, нека обърнат поглед към настоящото безвремие.
