Ще има ли открита война между САЩ и Иран? От началото на годината това е въпросът, който доминира в международния информационен поток.
Обективно погледнато война държава срещу държава в случая изглежда невъзможна. И основната причина е, че превъзходството на САЩ е твърде голямо – не само във военно отношение. Deutsche Welle вече пусна схематичен анализ на това с какви военни ресурси разполагат САЩ и с какви Иран, но дори без него всеки с малко мозък в главата е наясно, че няма начин държавата, която харчи най-много в света за военно дело и то в пъти повече от следващите мастодонти като Китай и Русия, не може да се плаши от Иран. Това е все едно да има спор кой е по-добър измежду Майкъл Джордан и Али Догани – вторият не сте го чували дори, нали?
Някой веднага ще каже, че Иран не е просто коя да е държава, че там религията играе силна роля, че фанатизмът може да е непредвидим. Със сигурност има истина в такива твърдения, но историята отдавна е показала, че тези, които сеят фанатизъм, далеч не са толкова склонни да действат докрай като фанатици. Например - взривяващите се атентатори-самоубийци никога не са висши командири на съответните терористични структури. Касем Сюлеймани също едва ли е отивал в Багдад, за да се взриви в американското посолство – и "едва ли" е направо слабо казано. Тези, които дърпат конците, обикновено са много наясно колко могат да си позволят при такива ситуации, за да не ги оплетат непоправимо. И никога не дават пример на мъченици, какъвто изискат от обикновеното "пушчено месо".
Допълнителна тежест в мащабна война за Иран би било състоянието на иранската икономика. А то хич не е за завиждане – обезценяването на иранския риал най-ясно показва какво става. Войните са скъпо занимание – когато си де факто в състояние на хиперинфлация, голият фанатизъм няма да доведе до успех в открит сблъсък.
В момента много важно условие да няма допълнителна военна ескалация е дали все пак има пострадали американци при иранските ракетни атаки от тази нощ. Защото ако има, Тръмп ще трябва да отвърне, за да не изглежда слаб, а това носи риск от лавинен ефект – един вид от дума на дума и ... Поне засега обаче достоверна информация за ранени и/или загинали американски военни няма. И определено първите медийни реакции от страна на Иран сочат, че ракетните удари са част от силен пропаганден отговор – че режимът в Техеран не позволява на никой да го притиска за нищо. Пропагандата обаче е предназначена за иранците и иракчаните – тези, които по-трудно биха могли да получат информация от повече източници и да се осведомят по-пълно за случилото се. А Техеран не отрече информацията, че ако сега САЩ не отвърнат, няма повече да атакува – още един ясен знак колко добре иранският режим си дава сметка какво би станало при пряк сблъсък.
Всичко това не значи, че тихата война, т.нар. прокси война и войната чрез посредници в региона няма да продължат. Иран достатъчно силно се е настанил в Ирак чрез шиитските общности, които са по-големи от сунитите и това е така от десетилетия. Така че Техеран може да "прави" политика чрез командвани от него милиции и да организира военни акции – направо казано атентати. За да може да повлияе на американската политика в региона обаче, трябва да успее да вдигне цената за САЩ толкова, че Вашингтон да промени курса. В по-новата история досега това става само след Виетнам – оттогава обаче и военните технологии се развиха твърде много, а и дали Иран е готов на толкова жертви, че да постави САЩ във "виетнамско положение"? Трудно е да се каже – но е сигурно, че ако има такъв курс, тогава вече опасността от Трета световна война става сериозна – защото последствията ще ударят по много повече страни и ще има (не)предвидими нови обстоятелства.
Автор: Ивайло Ачев
