Помните филма "Мистър и мисис Смит" - двойка чаровни професионални убийци, които за малко да се изтрепят помежду си и само наличието на общ враг ги спаси.
Днешната коалиция не е много по-различна - може и да се прострелват един друг в коленете, но едва ли ще се избият помежду си коалиционните партньори, защото имат мощен общ враг. А нищо не сплотява по-силно едно семейство - в случая коалиция - така, както външната заплаха.
В случая тази заплаха ще се чуди какъв кусур да намери и един от тях би могъл да бъде трудното за удовлетворяване поради своята разнопосочност коалиционно властожелаене.
Да бъде Народното събрание наистина онзи орган, който по Конституция контролира изпълнителната власт, е една от вече обявените цели на новото мнозинство. Цел прекрасна, но и доста трудна за реализация с оглед на дългогодишната практика законите да се пускат по бобслея от правителството към парламента, където се гласуват безпрекословно.
Затова новоизбраната комисия за изработване на нов парламентарен правилник, оглавявана от Лена Бориславова, е доста важна. Тя ще трябва да определи какви комисии да има, а коалиционните партньори ще се разберат коя политическа сила кое шефско място ще вземе.
Дяволът в този детайл е, че ако шефът на комисия е съпартиец с министъра, контролът като нищо ще е проформа. Има условия и за добре познатия ни партиен лобизъм. Всяка политическа сила си има някакви набелязани икономически цели и дори да не личат в началото, в даден момент те лъсват. И ако няма контрол от страна на парламента, се реализират безпрепятствено и безнаказано. Ето затова е необходимо ресорният министър и съответният председател на парламентарна комисия да бъдат от различни партии.
Най-вероятно в правилника на Народното събрание ще бъдат разписани реципрочни на новите министерства комисии, а и би било редно да е така. Броят на комисиите може и да бъде увеличен, защото коалицията е четворна и е логично всеки да иска някакви пропорционални председателски места.
Много интересен въпрос е например този дали в парламента ще има комисия по ефективното управление, след като вече беше обявено, че ще има такъв вицепремиер. Защото да се делегира подобна важна дейност само на един вицепремиер не звучи много обнадеждаващо. Но реализирането на правителствената структура ще бъде ясно съвсем скоро.
Така или иначе правилото при коалициите поне досега е било такова - разпределянето на министерските постове да не съвпада с разпределянето на шефски места в комисиите. Подобен текст фигурира и в изтеклия в медиите проект за коалиционно споразумение: "Коалиционните партньори се съгласяват, че разпределението на председателските места в постоянните комисии към Народното събрание: (i) ще отразява съотношението между парламентарното представителство на Коалиционните партньори, и (ii) ще спазва принципа ресорно министерство и съответстващата му ресорна комисия в Народното събрание да не бъдат оглавявани от лица, предложени от един и същ Коалиционен партньор".
Ако това бъде спазено, ще е доста трудно да се прокарват партийни линии в енергетиката, туризма или селското стопанство, например. Коалиционните партньори ще се контролират един друг, а това може да се окаже идеална база за изкарване на пълен мандат.
Разбира се, виждали сме и коалиции от типа "Аз на тебе, ти на мене". Досегашната беше точно такава - коалиционните партньори в правителството на ГЕРБ, бидейки доста по-малки по брой депутати, нямаше как да претендират за кой знае какво влияние. Новото мнозинство обаче е по-различно - никой не може да бъде във властта без другия. Тази почти брачна обреченост има потенциала да създаде стабилност, ако претенциите на партньорите не са твърде големи.
Идилията обаче ще бъде зорко наблюдавана от ГЕРБ и ДПС. Те добре знаят къде е заровено кучето, къде е ключът от мазето, кой, какво, къде и с кого - пълната гама от управленски тайни им е известна. Това може да ги направи опасен противник, ако новата власт не успее да смени главния прокурор и в спешен порядък да закрие спецсъда и спецпрокуратурата.
Хората на Борисов са навсякъде и зорко ще бдят - както по министерства и агенции, така и в самия парламент. Затова, независимо от досегашните намерения за анти-това и анти-онова, семейство Смит много трябва да внимава. Любовта убива, но и спасява.
Властта - също.
Автор: Евелина Гечева