Ние сме виновни за нарушената си свобода, колеги, защото продължаваме да търпим политически наглеци като мултака Рашидов.
Преминавали сме границите на свободата си, обяви Рашидов. Сигурно е прав. Откъде накъде в държавата на мутрите, ченгетата и политическите продажници, ние ще си позволяваме неудобни въпроси?
Не че те ще спрат да крадат, да опорочават обществените поръчки, да предават националните интереси на България, да търгуват с влияние и да си осигуряват евтини апартаменти. Ние дори не им пречим достатъчно да го правят. Задоволяваме се с минимален принос, като някоя оставка ала Цветанов или Пацо дьо Тераса. Докато те биват уреждани с някоя нова сладка службица, ние имаме "наглостта да мрънкаме" за сваляния от ефир, арести на журналисти с белезници и разни такива нещица.
Виновни сме, защото твърде дълго търпяхме нахалството и безочието на политиците. Твърде дълго приемахме ролята си единствено на медиатори и отразители на събитията. Крайно време е да се превърнем в отрезвители за нацията и истински коректив на властта.
В противен случай се превръщаме в съучастници. На политическите наглеци, на ПИК-ливата журналистика, на разграбването и унижението на България. Крайно време е да разберем, че не рейтингите са на първо място, а отговорността ни към обществото.
Примерите за потъпкването на свободата на изразяване само за последните месеци са многократни. Арестите на колеги от Биволъ, на Юрий Борисов, промените в "редакционната политика" на казионната Нова, на държавните БНТ и БНР. Кой е следващият? Може би утре ще ни пратят и мутрите-провокатори, които целят да компрометират протестите срещу Гешев.
Крайно време е да престанем да бъдем обслужващ персонал. За свободата трябва да се борим всеки ден. И с всички средства. Обидно е да отразяваме компрометирани и нагли политически фигури. Дойде време да променим подхода си към журналистиката, ако искаме да я има.
Автор: Тодор Беленски
