Вчера шахматистът и депутат от руската Дума Анатолий Карпов заяви, че в Русия всички знаели, че кирилицата идва от Византия, и само няколко часа по-късно българският премиер, възмутен от това изказване, отмени срещата си с него.
Факт е, че тезата на Карпов е напълно невярна. Факт е и че реакцията на Борисов му донесе много суперлативи в стил "А така Бойко, покажи им на тия!". Подобно поведение обаче не решава основния проблем, заради който подобни ситуации изобщо съществуват - абсолютно отсъстващата по принцип политика на България да се позиционира в света като значим политически, икономически и културно-исторически обект, за който истината има значение. И това да си личи своевременно, а не "след дъжд качулка".
Има причина целият свят да смята, че кирилицата е руска азбука, а руснаците - че тя идва от Византия. И причината сме ние. България няма навика да защитава истините, които я засягат и съответно - да опровергава лъжите. И това да не става кампанийно и с дипломатически фръцвания, а да е устойчива политика.
Отдавна, за да не изпадаме в подобни ситуации, страната ни трябваше да проглуши ушите на света с истината за кирилицата. Да, СЛАВЯНСКАТА АЗБУКА е проект, зад който стои Византия. Именно византийският император изпраща Кирил и Методий във Великоморавия и им поръчва да изработят азбука. С цел влияние, с цел политически интереси. И азбуката, която правят светите братя, е ГЛАГОЛИЦАТА. Писмена система толкова странна, трудна и далечна, че не бива приета радушно от никого.
КИРИЛИЦАТА, от друга страна, е дело на учениците на Кирил и Методий. Те биват приютени от цар Борис и именно той им поръчва да измислят по-близка и по-лесна писмена система. Така кирилицата възниква на базата на прабългарските руни, а старобългарският, наречен от русофилските книжовни сили черковнославянски, става основният двигател за разпространението на новото славянско писмо из Европа.
България губи много заради това, че не сметна за нужно да си създаде силно историческо лоби на международната сцена. Така, въпреки че "и ние сме дали нещо на света", никой не знае за него.
Никой не знае, че тракийската писменост от нашите земи е най-старата в света. Хора от всички държави са чували за критските линеари, за писменостите от Месопотамия или за египетските йероглифи, но че домът на най-старата писменост е България не знае никой.
Никой не знае и че ако Европа днес не е арабски халифат, то е благодарение на един български цар - Тервел, който слага в малкия си джоб и византийската армия, и западноевропейските войни.
Никой не знае и за прабългарския календар, много по-стар и по-точен от календарите на шумери, вавилонци и китайци.
Никой не знае тези неща, защото ние не правим усилие да ги разгласим. Съседна Гърция е изградила цяла индустрия възоснова на миналото си. Изградила е и международно реноме на политическата и икономическата сцена, защото лобира за своите интереси. Във всички посоки.
А България вечно мълчи.
Затова светът знае за гръцкия йогурт и сирене Фета, но за българското кисело мляко и бяло саламурено сирене - не. Знае за шотландската гайда, но за българската не е и чувал.
Защото истината е постоянно усилие. Не спорадичен акт на един дипломатически бойкот, което в дългосрочен план няма да има никакъв ефект. Напротив - правилният ход на Борисов беше да се срещне с Карпов и преди всички други изявление спокойно, но твърдо да обясни, че кирилицата съществува, защото българската държава е пожелала така. И същото да направи при следващата си среща с Путин.
Ако България иска да се равнява по останалите богати и развити държави, които демонстрират самочувствие във всяка една сфера, то трябва да започне да полага такива усилия, че никой повече да не смята за в реда на нещата да говори неистини или да ни обижда.
Ако смятаме, че имаме да покажем и да разкажем нещо на света, да го направим. Не промотираме ли сами своята важност, по правилния начин, вечно ще бъдем незнайните и незапомнени герои на историята. Комплексът за малоценност и кампанийните реакции са неща, които няма да са ни от полза. Истината има значение, но нейната защита е постоянен ангажимент.
Автор: Десислава Любомирова
