22 септември. Денят на независимостта на България. Най-важният празник на нашата родина. Защото какво е по-важно от това, да можеш сам да ковеш съдбата си?
И днес обаче, на пореден знаменит ден, в който да си дадем сметка какво сме постигнали, за да можем да постигнем още повече, ми иде да си запуша ушите завинаги.
Първо - липсващите. Във Велико Търново, на Царевец, отсъстваше премиерът Бойко Борисов. Без коментар, че от много коментари всъщност ни е премиер. Може да е артикулирал на английски за утрешния Европейски съвет, току виж поговорил с някой друг извън постоянния ни представител в Брюксел - да речем с чужд министър-председател! Нямаше го и президентът Росен Плевнелиев, нямаше я и Цецка Цачева - председател на Народното събрание.
Второ - не чух Цветан Цветанов, за мое облекчение по-късничко се включих. За сметка на това не пропуснах заместник-председателя на Народното събрание Димитър Главчев. Той, милият, изчете с потресаващо приспиващ тон всяка една думичка от приветствието си - сигурно му е трудно с тази цветиста фамилия да вземе да запомни няколко думи. Или пък, о Боже, да изрази чувствата си към празника без четене, така, по човешки. Дали не може, защото не му пука? На кого ли от тези, които уж ни водят към по-светло бъдеще, му пука?
Учудващо поне за мен най-адекватни думи изрече главата на Великотърновската епархия митрополит Григорий, който даже не чете - през повечето време. Той призова всеки присъстващ и гледащ официалните думи на държавните мъже, с които отбелязахме големия празник, да си помисли дали сме независими от "началника в парично отношение" и от "наркотрафика". Това, последното, дали не е тежичък камък в градината на стоящия отзад Цветан Цветанов? Не се мина и без откровението, че Църквата първа започнала да чества независимост - имаше една приказка за суетата, но хайде ще си остана днес на приказката за прошката.
Стремежът към независимост е стремеж към съвършенство. През цялото си съществуване хората се стремят към съвършенство. И фактът, че ние, българите, също сме го потърсили, трябва да ни кара да се горедеем, да ни треперят гласовете, когато изричаме думичката "независимост" - защото сме искали да станем човеци! Сега не се случва - изгубили сме желание и стремеж да се усъвършенстваме. Позволихме на мънкащи под носа си клишета и арогантни простаци да ни дават пример. И независимостта се превърна в мъртва думичка на поредната написана с досада политическа реч.
За финал - браво на БНТ, че днес, от 21:00 часа ще излъчи "Съдилището" - българският претендент за "Оскар". Поуки в този филм много - той е историята как все още можем да потърсим искрата, която да ни направи човеци.
