Нелепото зове: Може ли държавата да пази прокуратурата?

Прокуратурата, по думите на говорителя ѝ Сийка Милева, няколко часа след взрива, предполаган като опит за атентант срещу Иван Гешев, обяви, че се нуждае от защита. Милева възкликна на пресконференция, че "искаме държавата да реагира, отговорните институции да защитят нас и нашите семейства. МВР, ДАНС...". 

Още: Борисов и фабриката на девети

Още: Пиши "Украйна" и да бягаме

Трудно би могло да има по-странно изказване от това, при положение, че трябва да е обратното: прокуратурата да служи като щит срещу корупцията, престъпността, организирана и битова, търговията с влияние, препраните мафиотски пари, безогледните строежи, каналите за наркотици и пр. други параметри на сигурността и задължения по запазването на правотата държава. Странно защо обаче в самото изказване се предлага преобърнат модел: прокуратурата трябва да бъде защитавана. Нещо не е ясно как дори е логически възможно - няма институция, която да притежава по-големи силови правомощия от прокуратурата и също - да може да действа на по-голям (криминален) периметър от нея. Как така "държавата да реагира", при положение, че прокуратурата е държавата? Все едно лекари да излязат на протест и да вдигнат лозунг - "медицината да реагира"...

Но май в изказването на говорителката не стана дума точно за това. Понеже малко по-късно Милева заяви: "Многократно сме казвали, че срещу прокуратурата се води война, тази война се води от политици, журналисти и олигарси". С прибавянето на този откъс нещата вече изглеждат съвсем познати; става дума за отчетлив и популярен рефрен. И може би Милева има предвид нещо друго, което наистина прави впечатление: че дори при евентуален опит за атентат срещу главния прокурор, обществената подкрепа нещо не изригна с онази сила, с която може би в институцията са очаквали - или са се надявали. По този въпрос вече писахме тук, а сега повдигаме още няколко: щеше ли да има "война срещу прокуратурата", ако самата прокуратура водеше наистина война срещу престъпността? Случайно ли е ниското доверие в нея, нима става дума за смайващо гражданско заблуждение, в което всички са въвлечени, неспособни да оценят свършеното от главния прокурор? Ако доверието в Народното събрание е изключително ниско (на подобни нива е доверието в прокуратурата), това дали не се дължи на същия естествен принцип, при който хората гледат, оценяват и теглят преценката си? По принцип не е добре човек да се повтаря, но изумителната сила на това изказване налага да го цитирам отново и отново: прословутите ехидни думи на Гешев (които изглеждат и приведени в реалността, метод на работа, а не просто обикновена глупост), че "разделението на властите е дясноекстремистка идея". 

Всъщност обликът на прокуратурата прилича много на партийният. Нещата изглеждат повече като политическа партия, която просто работи по друг начин - само технически. Вместо да излъчва народни представители, да предлага решения на обществени проблеми и да гостува в сутрешни блокове, действа силово и понеже разделение на властите няма, действията ѝ са пак политически. И работи в политически коалиции например - оставяла и продължава да оставя подобни впечатления. Особено след като Борисов навремето заяви, че харесвал Гешев повече от Цацаров, защото първият бил "по-оперативен". И вече години наред същата оперативност упорито избягва ГЕРБ - там никога няма проблеми, всичко е наред.

Още: Депутатите да ги тестват за мозък – първо обаче избирателите

Още: Вземи от инвитро, спаси земеделие: Трансферът на деня

Затова и когато прокуратурата поиска "държавата да я защити" първо те обхваща чувство за нелепица. А после, сещайки се за още една велика фраза - онази в която главният прокурор се обяви за "инструмент на Господ", неудобството става още по-голямо. Дали небесните сили, например, не са опазили своя служител при взрива? Ако е така, не ти трябва държава; охраната, както подобава, е всевишна.

Автор: Райко Байчев