Не е много ясно дали българската църква си дава сметка, че е в криза. Вместо от нея да се чуват послания за вяра, умереност, обективност, толерантност и добрина, БПЦ постоянно става арена на безумия, които я дискредитират необратимо в очите на народа.
От много отдавна църквата престана да има трезва оценка от какво имат нужда вярващите и каква е нейната роля в съвременния свят и в положението, в което се намира страната. Вместо това църквата се занимава с глупости, коя от коя по-големи, и се бори с проблеми, които предизвикват или бурен смях, или съжалително недоумение.
Разбира се, у нас сигурно има много свещеници, достойни за уважение, които пазят светостта на своята мисия. Но има и много, които не просто са срам за БПЦ, а методично и напълно успешно рушат авторитета и доверието в нея.
Като например пловдивският митрополит Николай.
Неговите "изяви", признато неадекватни от много време насам, нанасят непоправими щети върху реномето на църквата. И учудващото е как никой не счита това за проблем и не взима мерки.
Не е само последното му "включване" с командата честването на Априлското въстание да се премести на друга дата, за да не съвпада с Великден. За митрополита явно първо, "виновен" е не празникът, който е плаващ и е замислен така, че всяка година е по различно време, а този, който е с установена дата, и второ, няма проблем църквата да влиза в спор с държавата от позицията на превъзхождащ субект, който налага правилата.
Митрополит Николай ни припомня позабравения факт, че джихадисти, екстремисти и фундаменталисти могат да бъдат не само мюсюлманите. Вместо да проповядва разбирателство, толерантност, доброта и умереност, църквата на пловдивския митрополит проповядва войнственост, дребнавост и превъзходство.
Така например митрополитът анатемоса йогата като ерес, вдигна щур скандал на МОН, че в някой си въпрос на матурата имало изречение с пример за йогата, и обяви, че поголовно отиваме в Ада, защото сме допуснали пагубното влияние на такива чужди и вредни религиозни учения. Митрополит Николай дори организира представяне на книгата "Йогата - път към мрака". Защото, явно, за пловдивския митрополит йогата е най-големият проблем на държавата, най-страшният враг, срещу който църквата трябва да се бори.
На същото събитие Николай набързо анатемоса и цар Калоян, задето сключил уния с папата, и учебниците по история, защото в някой урок говорели за християнството по принцип, а не специално за православното християнство.
И други подобни.
Разбира се, както става в повечето подобни случаи, разминаването между думи и дела лъсва много ясно. Претенциите за християнска чистота и ценности, някак много отблъскващо контрастират с политическите речи и скъпите коли. Защото разделението между църквата и държавата за мнозина свещеници е само избирателно и по желание.
Така в интернет могат да се чуят предизборни агитации на митрополита, който нарича "безбожник" кмета на Пловдив заради решението му, че църквите също трябва да плащат данък смет. Николай обявява в храма пред събралите се вярващи, че няма да гласува за Иван Тотев, а който гласува за него, гласува срещу божието дело. Подкрепя обаче друг пловдивчанин с молба той да се кандидатира за кмет, наричайки го "верен християнин".
През 2011 г. пък пловдивският митрополит удиви цяла България с изключителния си вкус към суперлуксозни автомобили, струващи стотици хиляди левове. Луксозния автопарк на клира тогава Николай обясни с нуждата да изпълнява своите задължения, а атаките, че е недопустимо да се вози в такива скъпи коли, нарече "неморална кампания" срещу църквата.
Та така. Ако БПЦ не е заинтересована от това да върне хората в храмовете, нека продължава по същия начин. Със същите хора, които имат претенции да са божият глас на земята. Дълбоко ме съмнява Бог да има такъв глас. Или да иска да каже такива неща. Съмняват се и много други. Точно това съмнение отблъсква хората от църквата и ги кара да се питат има ли изобщо полза от нея, щом предимно разделя, а не обединява.
Автор: Десислава Любомирова
