В края на миналата седмица Янка Такева изплака, че ако не бъдат дадени 20 млн. лв., няма да има възпитатели за целодневно обучение в средните училища.
Коментар на редактора
Разбира се, много е жалко, че учители остават без работа, но натрапеното целодневно обучение, като гарантиране на работните места на възпитателите, едва ли е най-добрата мярка за съживяването на образованието ни.
Истината е, че все повече родители се замислят ефективно ли е целодневното обучение, а много от учителите с опит сами признават, че това не е добър вариант за детето.
Поради много причини българските училища не могат да предложат адекватни условия за целодневно обучение (в някои от тях няма условия и за почасово пребиваване).
Образователният процес в занималнята , през по-голямата си част, е едно укротяване на децата, които напълно естествено, са уморени от сутрешните занимания. Домашните често просто се подсказват от учителката, за да се приключи по-бързо.
Децата се хранят с вафли и други нездравословни храни от училищния бюфет.
Често, независимо от наличието на занималня, остават ненаписани домашни, които детето тепърва трябва да прави у дома.
Да, занималнята е удобна за родителите, които работят и нямат възможност да вземат детето си на обяд, но не са малко тези, които вече са разбрали, че няма смисъл да подлагат ученика на това излишно натоварване и намират начин да спестят прекарването на 8-9 часа на детето си в класната стая.
Съществува и порочната практика да се подписват молби за посещението на занималня, което уж обвързва родителя детето му задължително да посещава следобедните занятия.
По този начин се спира и затруднява възможността ученикът да посещава извънкласни занимания (извън сградата на училището – глътка въздух и промяна на обстановката, която е много важна за едно дете), което в малките градове води до закриване на кръжоци и други курсове, заради липса на деца. Получава се една война между училищното ръководство и детските клубове по интереси, които трудно оцеляват без необходимия брой деца.
И нещата няма да се променят, като се назначат повече възпитатели.
Така че вместо да се инвестира в нещо, което очевадно не е ефективно нека най-сетне се започне с така чаканата промяна в учебните планове, съдържанието на учебните помагала и изобщо смяната на досегашната училищна обстановка и атмосфера с нова и интерактивна среда, която да бъде по-близо до нуждите и потребностите на съвременните деца.