От сума време насам у нас се развява една Стратегия за децата. Била такава, била онакава. Заради нея такива закони ще приемат, че да ни вземат на всички децата – само ако съседката се оплаче. Сигурно следващата стъпка от предупрежденията срещу това всемирно зло е, че ще направят закон, по който съседката като подаде сигнал, директно на нея ще ѝ дават детето Ви. Истерията обаче стигна дотам, че родители - предимно роми, ходят да си вземат децата от училище, за да не им ги вземе просветният министър Красимир Вълчев - вчера, 7 октомври, така стана в Сливен!
А за децата ни има далеч по-страшни неща от тази стратегия и от социалните ни служби. Например – че все повече липсват. И липсват заради много по-елементарни неща от зловещите норвежки гейове, които искат да ни ги вземат всички. Неща, които 30 години тотално провалените ни политици не могат да осигурят, защото гледат на първо място как да си напълнят джобовете.
Наскоро отново бях в чужбина – в Испания, като имах възможност да поогледам малко цените в техните магазини. Няма да се спирам подробно – преди 4 години направих материал в две части специално що е то пазар на храна в Испания, сега не е по-различно. Всъщност, ако проверя, може да се окаже, че още повече храни в Испания са по-евтини и в абсолютна стойност, не само в покупателна, спрямо българската действителност.
Със сигурност обаче има нещо, в което испанците ни бият с много и това е грижата за децата. Макар да мога да говоря много по темата, просто ще дам два примера в снимки:
1. Цената на детските пюрета в кварталния магазин El Hamon. 93 евроцента и 1,05 са обикновените пюрета, 1,25 евро за биопюретата. Всяка майка и куп бащи в България знаят колко струват детските пюрета в България – минимум 2 пъти по-скъпо.
2. Цени на детски колички в една от най-скъпите търговски вериги в Испания El Corte Ingles – тук вече разликата в скъпотията отива далеч над 2 пъти.
Толкова по въпроса кога ще ги стигнем испанците. Затова и като чуете разни болни лидеровци, които крепят задкулисието, да свалят звезди с думи, си ги спомнете тези снимки. Защото като я караме така, догодина пак ще е така – че и по-зле! А план да излезем от тази работа трябва, но трябват и не просто празнодумци като абсолютно всички в парламента ни, за да го изпълнят. Празнодумците сега се вихрят - и най-малкото трябва да си ползваме на елементарно ниво на главата и да не ги слушаме. А трябваше тояга, голяма и чепата при това, но сме шубета и не го направихме в случаите, в които беше моментът (1997, 2013 година).
Автор: Ивайло Ачев