Скандалите в България са ежедневие, и то много интензивно. Един от особено правещите впечатление е откритата война между президента и прокуратурата, като към нея се добавят все по-скандални щрихи – например този с твърдението за имуществото на собственика на най-голямата фирма за производство на асансьори в България Илия Златанов, подробности ТУК!
И все пак, за последните 24 часа мен лично най-много ме потресе реакцията на екоминистъра Емил Димитров-Ревизоро на Министерския съвет. Тя беше насочена срещу Бойко Борисов. Ревизоро на практика отказа да работи при подкана на премиера да си свърши работата по поредния скандален случай с природен кът – този път Национален парк "Рила". Ревизоро буквално обясни, че не иска да опитва да работи по този случай, защото все ще излезе крив и защото Борисов поема някакви ангажименти, а после такива като Ревизоро го отнасят.
Ето тази реакция обяснява най-добре колко долу е паднала държавата. Не правим нищо, защото ни е страх, че Началника ще си измие ръцете с нас, тъй като винаги ще е като във вица "ти що си с шапка, ти що си без шапка". Ако някой не го знае, набързичко – едно хлапе ядяло бой от местния хулиган, защото носело шапка и като решило да я свали, пак го набили, защото я свалило.
За тази работа обаче сами сме си виновни. Щом ни харесва да е така - да сме жалкари абсолютни, ще е така. Защото сме в тази фаза - да ни съжаляват за уродливостта. По-голяма уродливост от това министър да откаже с емблематична доза мрънкане да си свърши работата, след като премиерът го кара и нищо да не се случи дали има? Сега спокойно можем да си продължим да се обясняваме има ли коронавирус или няма, ще дойдат ли норвежците да ни вземат децата, защото не стояха без карантина като шведите и прочее важни въпроси, докато сме оставили изброените по-горе хора да се грижат за нашето благо.
Автор: Ивайло Ачев
