Има едно нормално българско момче, което работи здраво, за да осигури семейството си. Прибира се изморено от работа, когато изобщо се прибира от работа, защото професията му е такава, че се труди за Държавата. И тъй като Държавата е България, той е зле платен и работи извънредно за почти без пари. Съдба, какво да се прави.
Има едно българско момче, което се грижи за семейството си и колкото и да е изморено, минава през магазина, за да зарадва жена си с нещо. Което после сяда пред телевизора и потъва в медийната простотия, защото гледа това, което му пуснат. Което може би пие ракия или бира. Със салата или с фъстъци и с бадеми и кашу при специални поводи.
Има едно българско момче, което е усмихнато, въпреки че пращи от мускули. Това му е част от работата. Което е останало в тази страна. Което дори не е помисляло да емигрира. Което обича български домати, български чушки и му се ще като отиде в някоя верига магазини да яде български продукти, вместо гръцки краставици, български домати и плодове от Латинска Америка. Не, че има нещо против Латинска Америка, дори би искал някой ден да се озове там, но с мизерната заплата, която му дават, не може да си позволи и да мечтае за това.
Има едно българско момче, което е доста непохватно. То е от онези хора, които винаги нещо бутат. Които винаги ще се ударят. Ще се порежат. Ще бутнат чашата, която ще се счупи. Ще паднат по стълбите. Ще се спънат на прага на кафенето, в което влизат. Ще си праснат главата, крака, ръката, кръста, гърба в каквото се изпречи пред тях. Просто така.
Има едно българско момче, което работи като граничен полицай и се сблъска ежедневно с бежанци, които нелегално се опитват да пресекат границата. То не е расист. Всъщност баба му е от Турция и не разбира повечето други български момчета, които мразят турците с една отдавна изтекла давност за нещо, което е приключило преди повече от сто и двайсет години. Българското момче е християнин, но няма нищо против умерените ислямисти, стига те да не са от онези, които се самовзривяват. Но радикалните християни, които искат да набият всички нехристияни на колове, го плашат също колкото радикалните ислямисти. Иначе то няма против и будизма, юдаизма, кришнарството, джедаизма, пастафарианството, растафарианството и останалите религии.
Има едно българско момче, което тази вечер патрулира с двама свои колеги. Което вижда няколко бежанци на камерите. Което псува, защото като работиш в България на държавна работа често ти се налага да псуваш: системата, администрацията, политиците и всички останали по веригата. Което отива към бежанците с колегите си. Което броди в тъмното с фенер в ръка. Вятърът го подухва. И то не знае къде отива. И губи чувство за ориентация. И малко се страхува, но стиска зъби, защото това е работата му.
Има едно българско момче, което попада срещу тълпа от бежанци. То се опитва да се разбере с тях, заедно с колегите си. Но от опит знае – когато има толкова много хора на едно място, възникват проблеми. Хората не се изслушват. Говори се един през друг. Настава хаос. Хората започват да крещят. Започват да се изнервят. И тогава всеки момент може да стане страшно.
Има едно българско момче, което с разширени от мрака и адреналина зеници вижда как започва да става страшно. Усеща как всеки момент ще се случи нещо много-много лошо. То се пита какво може да направи, за да предотврати лошото. Вдига пистолета си във въздуха. Предупреждава с вик, че ако не се запази спокойствие ще произведе предупредителен изстрел. Но дълбоко в нощта в тази злокобна ситуация спокойствие няма как да има. Затова то сваля предпазителя и натиска спусъка.
Има едно българско момче, което осъзнава, че току-що е убило човек. В началото се надява бежанецът да оцелее, но инстинктът му не го лъже. Човекът скоро издъхва. Настъпва мълчание, което трае около пет века. И то не знае откъде му е дошло. Не знае, че над него има мост. Знае само едно – човекът е мъртъв. И не се чувства добре от това.
Има едно българско момче, което точно като в „Улица консервна” на Стайнбек просто се е опитало да оправи нещата, да помогне, да направи добро. Което не е имало никакви лоши помисли. Което се е провалило с трясък, шумно. Което се е провалило със зъби, нокти и устни. Което не знае какво да направи.
Има едно българско момче, което без да иска създава скандал. Което влиза във всички световни медии, във всички български. Чиито провал отеква из Германия, Франция, Русия, Перу, Боливия, Австралия, Гватемала, Нигерия, Тайланд, Индия. Което едни искат да награждават, да окичват с медали. А други го съдят и искат да го линчуват. А трети просто използват името му, за да поддържат медийното внимание към себе си.
Има едно българско момче, което в момента е само пред съвестта си и там никак не му е удобно. С което всички сега злоупотребяват. Оставете го. Не го съдете. В момента то се съди. После ще го съдят институциите. А до края на живота си то ще бъде изправено пред съда на своята собствена съвест.
Има едно българско момче. Оставете го на мира. По същия начин то можеше и да е гръцко, италианско, испанско, германско, американско момче. Просто е въпрос на традиция в България да се оплескват нещата. То стана жертва на това наше правило. Това е.
Има едно българско момче. И нека го има.
Автор: Иван Димитров
