Финалът на политическата кариера на Вежди Рашидов наред с всичко останало навява и малко тъга по аналоговото време. Тогава далеч не всички чуваха какво си говорят големците. Имаше си Държавна сигурност - тя беше и микрофон, и слушалка, и аналитично звено, и съдник.
Демокрацията ни донесе една всеобща чуваемост, но и също толкова всеобща слушаемост. Микрофони дебнат отвсякъде и от тях просто няма спасение. Записващите устройства на знайни и най-вече незнайни борци за справедливост току изтипосат някого дибидюс пред почитаемата публика. А тя това и чака - все едно никога не е чувала простотии, казани от управник.
В случая с Рашидов обаче се натрапва аналогията с шефа му Борисов. Къде бяха възмутените ушенца, когато се използва термина ПКП за тогавашния председател на парламента? Или този запис не се брои, защото е направен неясно как и неясно къде, пък и Гешевата прокуратура не каза със сигурност чий е гласът? Излиза, че за лидера е простено, а на Вежди веднага му режем главата. Май Борисов дотолкова се е панирал за близкото си бъдеще, че изхвърля всичко, което може да му донесе негативи.
ОЩЕ: Издаде ли Гешев, че Борисов е човекът от записа, разкрил натиск над "Еврохолд"?
Лицемерието има и друг аспект - как досега никой не се сети да роптае срещу изказа на Рашидов? Той така си говори открай време, но това довчера не впечатляваше особено повечето му партийни другари, нито пък колегите му от културната гилдия. Впрочем, на ежедневните протести под министерския му прозорец бяхме само трийсетина души. Културтрегерите тогава директно си признаваха, че Вежди им дава хляб, бял хляб, затова няма да го свалят. Те си знаят така ли е било.
Микрофоните се оказаха петата власт. Днес всеки може да записва където и когото си иска. Помним многочасовия запис от заседанието на "Промяната", който Радостин Василев публикува. Никъде не е регламентирано може ли да се прави така, затова нямаше и последици. Само дето хората се поразочароваха от лафовете на тези политици.
Факт е обаче, че цяла политическа сбирка беше изтипосана едно към едно пред обществото - пак с политическа цел. Трудно е да се каже дали е постигната, защото хората не са идиоти - да записваш някого тайно и да го пльоснеш публично не е много окей, ако искаш да печелиш подкрепа.
Жертва на камери и микрофони станаха и депутати от ДБ в предишния парламент. Думи на Христо Иванов бяха разнасяни по медиите, като че ли кой знае какво е казал - нищо особено не беше, нищо по-различно от това, което открито си говореше.
Ако се върнем още назад, ще минем през прословутата фраза на Пламен Орешарски към Даниел Вълчев "Дай да разваляме седенката. И ще стигнем чак до "Такновете да дойдат" на Петър Младенов. Включените камери и микрофони явно съпътстват и ще продължават да съпътстват политическото ни битие.
Да слезеш от управленските висоти заради микрофони обаче не е само български патент. Светът познава стотици такива излагации. У нас обаче те имат особен привкус. В случая с Рашидов става дума за случайност, пък и демокрацията изисква пълна публичност и прозрачност. Но в подслушванията, включително и на политици, няма нищо случайно. И точно тези микрофони би трябвало да имаме за значими. Защото записаното от тях ще ни каже важните за държавата неща, а не мръсните думи на Веждичката.
ОЩЕ: Мъченик Вежди и светите конспиратори
Автор: Стефан Стефанов
