Признавам – за пръв път, откакто мога да гласувам, бях на косъм да не го направя. За пръв път не съм говорил особено с приятели и познати, че трябва да гласуват – иначе се отказваме от най-важното си право, извоювано с цената на много страдания от поколения назад, не само в България, а и по света.
Тази сутрин, докато мислех какво да правя, се сетих доста натрапчиво за Росица Матева и как показва бюлетините за изборите. И не можех да си избия от главата, че следващият път бюлетината няма да я представя член на ЦИК, ами Любо Ганев – друг няма да има кой да я разгъне цялата. Как е възможно - толкова хартия и възможности на нея, а всъщност една кръгла нула?
При такава дълга бюлетина очевиден избор пак няма. Дори социолозите много-много не им се брои – паралелно броене йок, тук-там екзитполове излязоха. А политиците ни, ако си затваряха устата и в парламента, и по принцип така, както мълчат точно след избори, цена нямаше да имат: Първи екзитполове: ГЕРБ печели категорично изборите, фотофиниш за второто място
Предвид естеството на работата ми, имам по-пряк досег до политици и антуража им. И това, което виждам, откровено ме е потресло от доста време насам. Потриса ме до степен, при която ми идва да вдигна ръце завинаги. Липса на мозък. Липса на морал – поне малко. Надуване на балони един след друг – балони на простотия, на невежество, на алчност. Не искам дори да говоря – но ми е най-мъчно, когато навсякъде виждаш претенции без никакво покритие. Тиква ли – че то тиквите трябва да са ни смъртно обидени за сравнения, включващи тях. Затова и вече не мога да говоря защо да се гласува.
Само че всичко това влече до още по-голяма опасност. Умората и обезверяването от липсата на промяна избива в исторически спомен – Адолф Хитлер също идва на власт с избори, ако не знаете и не си спомняте. И после всичко рухва: Като в тъпия виц за песимиста и оптимиста – по-зле не може да стане; ааа, може-може.
Търсената промяна всъщност е ужасно проста – по-малко лъжете, повече работете. Гледайте си работата както трябва! Простото е гениално, гениалното е просто. Как не го разбрахте, как не го проумяхте? И докога – наистина ли докато не стане твърде късно?
Поле за грешки вече няма, работата трябва да я свършим, колкото и да не искаме. Време за Неволята е, не за Величие: Величието ни е на гол тумбак - чифте пищови. Ако не го разберем всички – избиратели и политици, накрая някой с габаритите на Любо Ганев ще ни покаже един дълъг бял лист.
Автор: Ивайло Ачев, главен редактор на Actualno.com
Още: Мистически индивидуализъм. Активността на изборите е вече фатално ниска
