Дистанционното наблюдение на сигурността във втора украинска АЕЦ вече е невъзможно. Причината, разбира се, е руската инвазия – руски военни вече контролират както АЕЦ Чернобил, така и АЕЦ Запорожие. Запорожката АЕЦ е най-голямата в Европа.
Когато става въпрос за ядрена централа, всяко излизане извън рамките на нормалното изправя на нокти. Загубено е дистанционното наблюдение – какво толкова, биха си казали някои. Това, че с наблюдението може да се засече и реагира бързо при дори минимален признак за опасност. И да не става като в сериала "Чернобил" – not good, nor terrible.
Дали руската армия води със себе си ядрени специалисти? Никой не знае. Но предвид хвалбите как за 48 часа ще превземе Украйна, а вече половин месец още не може да стигне до Киев, съмненията какво точно правят руснаците от гледна точка професионализъм са много силни. Затова и е толкова важно поне за ядрената част да може да има мониторинг отвън - от МААЕ.
В Чернобил проблемът може да се случи точно като с коронавируса – леко и постепенно. Много точно ръководителят на "Енергоатом" в Украйна обясни ситуацията - има резервно захранване, дизелови генератори (точно както в АЕЦ Козлодуй, която също е правена по съветски модел), само че въпросът е тези генератори колко ще се зареждат с гориво? Защото има точка на пречупване, при която от Чернобил ще почне да се отделя радиация и може да се формира радиационен облак. А стане ли това, накъдето духа вятърът ще е работата. Дано все пак проф. Касчиев е прав и няма опасност, докато някой луд с танк не надупчи стените на хранилището. За да има война обаче, особено като тази в Украйна, луди има достатъчно!
В крайна сметка, само лудите не страхуват, щом говорим по ядрена тема. Когато си имаме работа с човек, който подпали война с мотива, че ще сваля нацистки режим, начело на който стои евреин, не може да сме спокойно колко ще се погрижи за АЕЦ. Както и подчинените му, които явно ще се стараят да му угодят и биха си мълчали, докато не стане твърдо късно. Както с коронавируса - разбрахме, че става нещо в Ухан, като взеха да се препълват болниците и беше късно ...
Автор: Ивайло Ачев
