Че социалните мрежи са наводнени от тролове е очевидно. По-неприятното е, че са разболели немалко съвсем реални хора. А интересното - в повечето случаи това са хора, които са доста благоприлични извън тях. Правя последното съждание, защото иначе ще трябва да повярвам в нещо невъзможно - че мнозинството от потребителите действително са толкова агресивни в реалния живот, че стават и лягат с мисълта за убийство, биха го извършили на секундата и единствената причина да не се поне пребият един друг, е че не знаят къде живее отсрещния. На фронта биха били ястреби, флаг на различна държава може да предизвика в тях светкавична реакция на насилие, а очите им се накървяват като очите на бик при размахано парче плат, готови да прободат с щик всеки геополитически враг.
Не съм убеден, че е така. Въпреки всички емотикони на смеещи се човечета под нечия смърт, въпреки всички закани за предстояща такава, въпреки всички тържествуващи възгласи, много капслок и многото удивителни. Вероятно става дума за друго: за някакъв архимедов лост, при който консумацията на медийно съдържание се повдигна на десета степен от социалните мрежи, което зададе нов код на общуване. И ако това се знаеше преди години и бе познато, трябваха му два основни тласъка: пандемия и после война. Журналистът Иван Бакалов вече посочи нещо, свързано със свободата на словото, и твърде характерно: "Днес имаме интернет, който дава голяма свобода. Неща, които големите медии избягват, излизат в сайтове и онлайн издания. Въпросът е, че читателската аудитория се пренесе в социалните мрежи, а там следи много изкривено случващото се, защото потребителите са в приятелски кръгове и групи, и новините, които излизат, са филтрирани през техните търсения. Общественото мнение се фрагментира. Това засилва разделението в обществото“. Казано накратко: социалният балон се спука, но не защото свърши, а защото се превърна в нещо друго - в партизански окоп. Струва ми се почти невъзможно човек да прекарва повече от два часа на ден в социалните мрежи и да не влезе в партизанския окоп. И тук не визирам само войната, а нещо повече: става дума за окопи, които прорязват всичко: особено мисловна линия, чието съотвествие в географията трябва да е екватора. И вече трудно мога да си представя обществен дебат, който да не е прорязан от социален екватор.
Майк Тайсън имаше доста находчиво обяснение на всеки проблем. Той каза така: "Социалните мрежи ви дадоха комфорта, че може да проявите неуважение към всеки и да ви се размине без да получите удар в главата". Не че Тайсън, който наскоро преби пасажер до него в самолета, щото го изнерви, е пример за подражание. Но все пак изречението му пасва добре в света на аватарните превъплъщения, които е имунизиран срещу физическа агресия, което пък съответно отключва нови граници на вербалната.
Затова, научно-фантастично предлагам, при разработката на метавселената, която би трябвало да предизвика по-плътна имитация на физическата реалност, в сравнение с екрана на телефона, да бъде включена мета манифестация на Майк Тайсън. В напечен момент това би решило много проблеми и би имало възпираща роля в агресията. Да, съответстващата икона на отхапано ухо ще се наложи да бъде използвана също. Така ще напуснем екватора. Може да е хубаво.
Автор: Райко Байчев
