Дори не е важно кой точно е Миленко Неделковски. Защото чукът, с който той разби възпоменателната плоча на българските войници на Каймакчалан, удари по нещо по-важно - по все по-умиращата надежда Македония да постигне мир със себе си, да се върне към истинската си същност и да открие така нужния й път към нормалността.
Защото една разбита плоча не променя нищо за България. Тя няма да отнеме бойните подвизи на българската армия, няма да отнеме братската обич, която ни е водела напред през най-трудните изпитания и няма да отнеме духа, с който българският народ винаги е знаел кой е и за какво се бори.
Разбитата плоча на Каймакчалан обаче отеква в кухото сърце на днешна Македония, която не притежава нищо от изброените по-горе неща.
Защото яростта на много от днешните македонци, на тези като Миленко Неделковски, е най-чудовищна срещу България, защото именно в нея се крие истината за Македония, която тя толкова ожесточено отхвърля. Македонците, макар да са извървели път, който ги е отдалечил от корена, от рода и от историята им, знаят каква е истината. И защото я мразят толкова много, са най-ожесточени срещу нея.
Проблемът на Македония не е, че е малка страна. Не е, че е бедна, не са албанците, не е географското положение, не е и Груевски. Проблемът на Македония е, че в нея живее народ без идентичност. Народ, който отхвърля всичко, което е, но не може да намери друга алтернатива. И съответно, се лута в една спирала от омраза, комплекси, лъжи и заблуди. Народ, който не е успял да устои на насилието и е пуснал лъжата вътре в себе си. Само че никой не може да върви срещу себе си и да е щастлив. Никой не може да живее спокойно без да знае кой е. И вместо да използват историческия си шанс да приемат истината, македонците избраха пътя на изфабрикуваната идентичност. Изфабрикувана история, изфабрикувана култура, изфабрикувани традиции. Изфабрикуван живот.
В резултат, македонците днес са позволили да ги управляват престъпници, които подхранват тази измислена реалност докато умишлено саботират собствената си страна. Днешна Македония практикува един-единствен национален спорт - запълване на празнини. С каквото може да бъде откраднато, изфантазрано или копирано - с него македонците запълват огромните зеещи празнини в своята национална памет и идентичност. Само че тези празнини, колкото и боклук да се хвърля в тях, не намаляват. И затова днес в Македония има толкова гневни хора, които мразят България. Защото именно България е оставила тези празнини и защото само тя може да ги запълни.
Затова нека българската държава реагира подобаващо на вандалския акт на Каймакчалан. Нека, макар че са наши братя и макар винаги да сме им протягали ръка, македонците разберат, че ние не сме виновни за това, че отказват да се борят със собствените си демони и комплекси. Нека разберат, че им съмчувстваме за тъмния и безнадежден път, по който са поели, но ние няма да изнасяме техните вини и техните изкупления. Нека осъзнаят, че тъй като България няма съмнения в себе си, в нейното сърце винаги ще има място за Македония. Но това място трябва да е желано и македонците трябва сами да поискат да се спасят от затъването в блатото на безличността и омразата. Ние не можем да им помогнем, защото всеки народ трябва сам да пожелае да бъде себе си и да носи истината, с която се е родил. Ако не, колкото и да е жалко, е свободен да се самоубие.
Автор: Десислава Любомирова
