Президентът Румен Радев върна кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор. Решение твърде необходимо и все пак с ясно послание: Радев вижда в назначението проблем, определени демократични дефицити, то би трябвало да се преразгледа.
В същото време обаче стана нещо твърде особено, което освети ясно изкопаните политически бразди, които вече прогизват от чиста патология. Първо най-радикалните червени видяха във връщането на кандидатурата проблем, например Волгин. Той заяви, че така Радев правил услуга на "жълтопаветните грантаджии", че се подвел по тяхната истерична кампания, визирайки това, че протестите срещу Гешев бяха организирани предимно от хора от "Демократична България".
Ходът бил грешен, защото той "губи с решението си да се идентифицира точно с този кръжец". Тоест, твърди Волгин, к'вото ще да става, ако направиш нещо, което да съвпада с исканията на жълтопаветния кръжец, значи си сгрешил и трябва да внимаваш при всяка стъпка дали току-виж не си казал нещо, което са казали и те. Нека се разберем - има умни и красиви, има и справедливи и грозни, и двете групи никога не трябва и за съвсем кратко да пресичат пътищата си, дори ако има очевидно ужасяваща ситуация, която да притеснява и двата лагера. Примерно, случва се така, че има обесен човек някъде. От единият лагер решават просто да свалят обесения човек, но другите са против - да си виси обесеният, щом другите искат да го свалят, значи има нещо нечисто. Дали не е комунист тоя обесеният? И дали пък не е грантаджия? Нещо ме съмнява, да му проверим накъде е изплезен езика - на Изток или на Запад? Мръсник.
При ДБ обаче когнитивният дисонанс също е дълбок. От няколко месеца те справедливо протестират срещу назначението на Гешев - нещо твърде разбираемо на фона на това, че бъдещ главен прокурор заяви в ефир по националната телевизия, че разделението на властите било един вид идея на "десни екстремисти". Накрая Румен Радев взе, че върна кандидатурата, което, неминуемо означава и, че в крайна сметка е бил повлиян от техните протести: а идеята на протестите все пак е тъкмо такава - да повлияят на институциите.
Но решението на Радев бе посрещнато с оглушително мълчание. Няма как - Радев излъчва червена аура, а ние от нея се гнусим до смърт и ако ще примерно да открие огън по всеки архивраг на десницата, пак няма да получи подкрепа и одобрение - тази игра си има правила, тя се дели на сини и червени и точка. Нека припомним и друго - когато Плевнелиев навремето настоя Народното събрание да преразгледа решението си за Пеевски като шеф на ДАНС, всички протестиращи - тогава не се подозираше, че след време основни фигури от тях ще се инсталират партийно - се побъркаха да го поздравяват, да турят сърчица до фразата "Това е моят президент" и да се разтичат от гражданска гордост, че президентът защитил тяхната кауза, всъщност нашата, тогава, поне за кратко, тя беше на всички. Е, сега, особено на фона на повечето синонимни връзки, прокарвани между Пеевски и Гешев, не се ли случи в крайна сметка нещо не чак толкова различно? Не е ли онзи президентски жест донякъде сходен на сегашния президентски жест? Но ѝ се досвиди на десницата да каже добри думи, пък макар и с малко уговорки. Не може, ще ги бият през ръцете, как, абсурд, червения Радев...
И накрая, един изтрениран в подозрителност хор, който с присвито око и шизоидна неприветливост реши, че президентът го направил малко така, малко формално, фалшивичко, заложил в думите си на това, че Гешев е съмнителен заради проблемна процедура, а не казал право в очите какъв злодей бил. Сякаш президентът може да прави това и сякаш му отива да обявява кои са злодеите. Впрочем, когато Радев заяви, че най-малкото от сайта на ВСС е трябвало да качат на страницата си различни становища на различни организации, извън тези на държавните структури, и че назначението му изглежда служебно, каза достатъчно, но тук никой вече не чете редовете, камо ли между тях. Махваш отегчено с ръка и казваш, че си направил самореклама с цялата работа, обслужвал следващия си мандат, мислил за добруването на политическата си кариера - сигурно е така, но ще е добре всеки да вземе да обслужва следващия си мандат по подобен начин. Като правиш гадории, си зъл. Като действаш правилно, пак си зъл - всичко е самореклама.
Накрая стана нещо твърде психопатско: с очевиден правилен ход, президентът си навлече врагове от всички страни. Първо, червените, които недоволстват от това, че подкрепи протест на сините, после сините, които не могат да се справят с напрежението между това да аплодират или да промърморят нещо и трето, евентуално, самата прокуратура, която вече дава заявки за едно мътно бъдеще, осеяно с лична саморазправа. Та така - тези наблюдения са за всеки, който живее извън политическата маниащина. Тоест за никого. За нас си ги пишем.
Автор: Райко Байчев
