Трудно е да тушираме впечатлението, че фамозната днешна пресконференция на главния прокурор напомняше по стил на неща, които познаваме от мафиотските класики.
Късането на оставката например беше изпипана, кинаджийска работа. Първо, показването ѝ и задържането пред всички. После, химикалът, увиснал във въздуха. След него - умисленият поглед, който идва да покаже, че именно в този момент Гешев умува върху съдбата си. И в крайна сметка драматично и геройски взема смелото решение и къса, мачка и хвърля демонстративно оставката. За такива случаи, подсказващи предварителна репетиция, обикновено се казва: "Работено е вкъщи...".
Знаменитите моменти от пресконференцията са немалко.
Например, Гешев заяви с разочарование, че е бил предаден от ДПС. "Техните действия за мен граничат с предателство", каза той, така сякаш по принцип прокуратурата трябва да има отношения на "разбирателство" или "предателство" с политическите партии. Навярно трябва да го разбираме така: Гешев е разбирал властите в тяхното единение, а ДПС в един момент са проявили предателство и са решили да се разединят от него. Ужасно предателство.
Нататък: Борисов в речта на Гешев вече съществува под името "лицето Бойко Методиев Борисов". Забелязано е, че когато някой трябва да предаде по-голяма негативна тежест върху друг, идва и презимето. А добавиш ли "лицето" вече направо си го погребал. Навремето така беше с Делян Славчев Пеевски - трите имена се произнасяха със злокобна нотка и тъкмо онова "Славчев", както в сегашния случай "Методиев", прибавя омерзителното, дълбоко гадене, която се изпитва по повод на врага. В тази връзка Иван Стоименов Гешев се вписа в цялата традиция повече от добре.
След това дойде и Цитатът на цитатите. "Страхливият умира всеки ден. Смелият само веднъж", заяви Гешев, подобно на отправил се директно към студиото на татуист човек, решил да изпише златната максима на гърба си. Тук по принцип е добре да се напомни, че за Васил Божков навремето не действаше същата максима: съвсем правилно се уплаши. И заради това доживя другата поговорка - китайската: че ако достатъчно дълго чакаш на брега на реката ще видиш...как Иван Гешев ти става комшия в Дубай.
После: Предложението, което му отправили, да вземе да стане един посланик в Турция, Израел или някъде другаде. Струва ми се, отново е сгрешил: тук е държавата на щастливите изгнания и лицето Иван Стоименов Гешев можеше да се възползва от някое от тях.
Следващо изречение: "Трябваше да се оправдавам защо съм жив, което е абсурдно". Тук главният прокурор е впрочем съвсем прав - наистина трябваше да се оправдава. Но може би следващият извод е, че ако наистина се е стигнало дотам, не става дума за "абсурд", а за естествено следствие от прокурорската му кариера.
Нещо интересно: "Обадиха ми се да прекратя делото "Барселонагейт", каза Гешев. Сега вече настъпва и моментът с пуканките. Няма нищо по-неприятно от това хора като него и останалите в цялата драматургия да стоят на върха на държавата, но и нищо по-сладко от това да виждаш как се пребиват едни други. В този смисъл фразата на прокурора, че "ще продължи да работи за българските граждани" звучи обещаващо. Тъкмо едни риалитита свършват и ще настане поголовна скука, изборите на средство за затъпяване ще намалеят чувствително. Моментът е сапунка е точен.
Питате се, какво предстои? Нямам представа. Надявам се само, че ще разберем от скорошно интервю с Валерия Велева.
Автор: Райко Байчев
