В последните седмици българското публично пространство буквално е превзето от коронавируса. Цялата тази истерия изглежда доста странна, на фона на ниската смъртност от вируса и липсата на потвърден случай за него в България. Все пак трябва да се отбележи, че темата е широко обсъждана далеч не само по нашите географски ширини.
Първото логично питане е, защо се създаде тази истерия? Винаги когато се случи нещо подобно в главата ми изниква въпросът дали това не прикрива нещо по-важно.
В пика на пожарите в Австралия например, между оплакването на съдбата на изгорелите животинки, някак между другото се пропусна фактът, че заради опредени природозащитни фракции с неясна експертиза, са пропуснати планираните пожари, които се правят всяка година. Това от своя страна е довело до по-голям пожар, който е излязъл от контрол.
Много сходно ми изглежда и представянето на темата с коронавируса. През миналата седмица, мой колега написа интересен анализ, който проследява презентирането на заразата през средата на свръхинформацията. Информирането за заразата наглед е нещо положително, което да улесни превенцията. Претрупването с информация обаче в един момент лишава човек от възможността за адекватна рефлексия.
Редно е да направим съпоставка между разглеждането на различните проблеми в съвременното общество. Както вече стана ясно, за коронавируса се пише непрекъснато, но това не важи за доста по-смъртоносни неща. Колко души по света са умрели от глад за същия период, в който се разпространи вирусът? А от катастрофи по пътищата? От наркотична зависимост или хронични заболявания? От насилствена смърт в ежедневието, от войните? А от грип?
Знае ли някой колко точно са загиналите от войната в Сирия? В разкъсваните от непрекъснати конфликти Либия и Ирак, в Мали или в Йемен? Или изглеждащият като вечен конфликт между Израел и Палестина? Затваряме си очите за "прокси" войните по света, поне докато достигнат до прага на пълномащабни или почукат на нашата врата. "Сетихме се" за конфликта в Сирия, когато ни заплаши бежанска вълна. Но мълчахме, когато настъпи т.нар. "Арабска пролет". Когато стане терористичен акт в Европа, това е "кървав атентат с невинни жертви", но ако е на територията на "размирните" арабски или африкански държави, тогава просто отбелязваме, че "кола-бомба се взривила едикъде си" и подчертаваме колко лош диктатор управлява съответната страна, сякаш оправдавайки удара.
Според доста хипотези, коронавирусът е разработка на биологично оръжие. Възможно е това да е истината. Доводи за подобна теза има, като се започне от икономическото противопоставяне между Китай и САЩ и се стигне до високи печалби за фармацевтичния бизнес. Към момент обаче, паниката изглежда по-опасна от самия вирус. И има изгледи да се смята, че това се подклажда целенасочено.
Автор: Тодор Беленски
