Генерал Мутафчийски вчера заяви, че е започнал да получава смъртни заплахи - няколко, и гневни съобщения на личния си мейл - много.
Тук няма да говорим за това дали кризисният щаб, под негово ръководство, се справя добре или не; нито дали критиците му имат основания или не. Най-общо както критиците, така и щабът, посочват правилни ходове, но това е дори сравнително лесно. Проблемът с коронавируса и изолацията обаче никога не е бил свързан с "ЗА" или "ПРОТИВ", а с една много по-голяма трудност - да се намери оптимален баланс между медицинска грижа и икономически подход. Затова и този, който твърди "Стой си вкъщи" - коронавирусът е вселенски ужас, или онзи, който твърди - "Излизай навън" - нищо нема да ти стане, би постигнал реторичен успех във футболна агитка; в политически или медицински дебат - трудно.
Проблемът обаче е друг - в заплахите. Да се бръкнеш в интернет за мейла на Мутафчийски, доволно да го натресеш в графата "изпрати до", да включиш капс лока, да нашиеш хиляда удивителни около цялата шлака, дето ти е в главата и да изтряскаш "ИЗПРАТИ" - това е много, много тежка диагноза. Какво по-точно се очаква? Мутафчийски да седне да отговаря на всичко живо, което му пише и държи да сподели безценното си мнение с него?
Тази диагноза далеч не е епизодична, не става дума за изолирани случаи. Нещата не са свързани само с Мутафчийски, а с много по-широк процес, в който хоризонталната интернет структура нареди оръдия до безмозъчна, но и опиянена от собственото си мнение армия, която тролее, ликува, шерва и блъска, захранена с малко информация и много бяс, като информацията се обновява веднъж годишна, а бесът расте както и коронавируса - експоненциално. Този бяс може да хвърля пръски към всичко - от Нобелов лауреат до световен спортист, от медик до мислител, от власт до опозиция. Впрочем, няма никакво значение кой какво казва. Достатъчно е да бъде често по телевизията - това е единственото необходимо условие. Ако шеф на щаба бе доц. Мангъров и той бе предприел титулувания от него шведски модел би станало абсолютно същото - също би получавал заплахи и гневни съобщения, вероятно от същите хора. Този път с обратен мотив - може ли така безцеремонно да не взема мерки, когато трябва да се вземат. Но на тролски език.
Мнозина критици на националния щаб не виждаха смисъл в голяма част от мерките - да кажем затварянето на парковете. Аз не виждам, лично за себе си, също. Само че как по-точно правиш закон, тоест, норма с най-широк общ знаменател, когато ти е съвсем ясно, че някакъв процент - да не се изхвърляме като Иво Христов с неговите 80, но действително някакъв процент от хора са тъкмо от гореописания тип? Невъзможно е да очакваш по-големият брой действително да се посветят на проучването на заразяването, следенето на широк брой източници и капацитети, и някъде там, в пещта от информация и мнения, да изготвят собственото си - пък и на всичкото отгоре да са склонни да го променят. Вместо това става друго - до втръсване познато и доказано през куп обществени казуси, побесняло-полярно разделение. В момента няма нищо по-лесно от това определена страница да качи снимка с Мутафчийски, да сложи текст отдолу "Генерал Мутафчийски - България е по-голяма от ВАС!!1" (винаги има една единичка) - после само задействай хронометъра и следи броя шервания за няколко минути. Оттам пътят до смъртните заплахи не е особено дълъг. Глупаците винаги си имат коронен номер - представлението няма значение.
Автор: Райко Байчев
