Отдавна сме свикнали с убеждението, че българката е красива. И тя е, разбира се. Една 20-минутна разходка из улиците и събираш участничките за един конкурс за красота. Именно заради този навик и самочувствие реакциите след избора на всяка "Мис България" са изключително крайни.
След коронясването на миски като Тамара Георгиева обаче настава истински апокалипсис. Всичко най-обидно, всичко най-унизяващо, всичко най-грозно, което може да роди езикът ни, се запраща със страшна сила по такива жени.
Действително, надали Тамара Георгиева заслужаваше точно първото място на "Мис България". Ние обаче не се задоволяваме да направим този умерен коментар - че просто е имало по-подходящи от нея. Не, ние имаме нужда да я сринем, да я сравним със земята. И именно в тази неистова и необуздана жажда се крие нещо много тъмно в душата на българина.
Стотици хиляди хора решават да компенсират собствените си провали, собствените си неудачи и собствената си неудовлетвореност, заклеймявайки другите. Стотици хиляди българи смятат, че нападайки някой, се изкачват едно стъпало над него. Стотици хиляди българи искрено вярват, че имат право на това - че могат да съдят и да дамгосват. Вероятно 90% от анонимните пишещи в интернет срещу Тамара Георгиева не изглеждат по-добре от нея. И въпреки това те не просто считат себе си за достойни съдници, но и го правят по толкова пошъл начин, че превръщат родното интернет пространство в територия на срама.
Никоя жена не заслужава да бъде обиждана по този начин. И никоя жена не заслужава да понесе комплексите на цял един народ.
Защото ние правим точно това - опитваме се да замаскираме собствените си комплекси под злобата към недостатъците на другия. Един жокер обаче - това не работи. И всички иначе нещастни и неудовлетворени хора, които обиждат анонимно, скрити зад екрана на компютъра, знаят това. Защото след целия изсипан бяс по адрес на някого, те пак си остават нещастни.
В казуса обаче има още един проблем - "експертите". Разни бивши миски, настоящи модели и шефове на агенции. За много от тях най-сериозната драма в цялата история не е обществената реакция или критериите на журито и организаторите на конкурса, а това, че Тамара Георгиева е "сглупила" да се яви без преди това да е минала през някоя клиника за "тунинг". В национален ефир подобни хора обясняват, че настоящата "Мис България" има една най-важна задача - да мине да си оправи носа, защото той "ще я преследва цял живот".
Такива коментари не просто изместват фокуса от истинските проблеми на обществото ни по отношение на красотата и особено отношението към жените, но и представляват опасно послание към хиляди млади момичета, че е съвсем естествено красотата да е моделирана и че ако искат да я заявят, първо задължително трябва да легнат под ножа. Това са отвратителни внушения и отвратителни "ценности", по които красивата българка трябва да се равнява, ако иска да бъде призната за красива.
Казусът "Мис България" може да изглежда лековерен и сравнително незначителен, но не е. От реакциите ни в такива моменти зависи отношението на утрешните млади хора към себе си и един към друг. С примера, който им даваме обаче, избиването на комплекси и насаждането на фалшиви ценности явно ще продължи да бъде национален спорт.
Автор: Десислава Любомирова
