"Турция не е в позицията в скоро време да стане член на ЕС". Това заяви председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Той допълни, че преговорите за присъединяването на страната ще спрат в момента, в който Анкара възстанови смъртното наказание. Като отговор дойдоха думите на турския министър на външните работи Мевлют Чавушоглу, който заяви, че „ЕС не може да заплашва Турция. Ние защитаваме европейските ценности. Официалните лица от Европа често изказват свои мисли, но когато това става под формата на заплаха, има обратен ефект“, посочи още той.
Коментар на редактора
Пътят към диктатурата на Реджеп Ердоган очевидно минава освен през масовата чистка в държавата, но и през негласното му желание да се разправи докрай с политическите си противници. Един възможен съюзник в тази ситуация е опцията за връщане на смъртното наказание в страната.
След като върхушката обходи всички структури на политическото тяло и бе придружена от половинчати западни изказвания в стил "трябва върховенство на закона", "страната е длъжна да съхрани демокрацията" и т.н., едва вчера, 25.07.2016 г., от Брюксел дойде по-сериозна позиция, изказана от Юнкер.
Да, уважаеми читатели! Страна, която в XXI век залита дори само като умисъл към връщането на смъртното наказание, е обречена!
Да се използва за репресии и саморазправа и без това фасадната демокрация в Турция, е директно подписване на смъртната присъда на държавата за едно далечно светско бъдeще.
Заиграването с исляма, настройването на гражданите едни срещу други, акумулирането в тази обстановка на традиционни порядки и морал в комбинацията с безкрайните амбиции за единовластие на един-единствен човек, раждат чудовища. Чудовища от страх, несигурност и разруха.
Как си представяте на няколко километра от нашата граница да се изпълняват екзекуции на хора, виновни, че са кихнали, докато Ердоган гледал към слънцето? Възможен ли е пълен регрес на тази нация? Ще допусне ли тя да се превърне в инструмент в ръцете на властник, който стремглаво се е насочил към диктатура? Все въпроси, върху които се струва да се мисли.
Ако Турция задейства процедурата по връщане на смъртното наказание, световните лидери ще трябва поне веднъж да излязат от маската на публичното си лицемерие и да размахат пръст над въображаемото слънце на кървавия прогрес, в което се е вторачил Ердоган. Поне веднъж те ще трябва да защитят на практика ценностите, с които еквилибрират, звучащи иначе прекрасно от уютната и бляскава трибуна. Поне веднъж ще им се даде сигурен повод да проявят достойнство. Но всичко това би се случило само ако им изнася!
А дотогава Ердоган ще гледа към слънцето на страната си с кървясали от светлината очи. Няма да обръща внимание на размахания пръст на хора като Юнкер, а сред мъглата от цветисти болни амбиции, ясно ще се откроява болният човек на Босфора, залязващ в сянката на полумесеца.
