Живеем в скапана държава. Демократична, ама скапана. Това е заключението, което вече над 30 години не се променя. И събитията от последните няколко дни го потвърждават.
Например, убийството на Алена Щерк. Включила се аларма в жилището на жертвата, обаче къде е СОТ, къде е полицията? Търсила полицията къде може да е жената, имала информация, локализирала възможно местоположение и ... близките ѝ я намерили бездиханна преди силите на реда. А на нашата полиция ѝ се плаща за това! Професионалисти, няма спор. Затова и по БНТ цъфна "експертът" Ботьо Ботев – същият, за който услужливо отдавна е забравено каква роля игра в една от най-големите трагедии и пример за провал в историята на полицията ни, а именно – престрелката в "Белите брези" между служители на СОБТ и на "Борба с масовите безредици", завършила с труповете на баретите подполковник Марин Чанев и главен сержант Георги Георгиев. Та Ботев сега взе да разсъждава как така роднините стигнали първи до тялото на Алена, с какво повече разполагали от полицията като информация, как трябвало да се помисли здраво защо се случило така – но в ювелирния си анализ на експерт не допусна възможността близките на убитата жена да са успели просто защото са проявили повече професионализъм от професионалистите. По-точно - повече акъл.
Дали пък не е възможно, как мислите? Дали в България би било пръв пример някой "аматьор", само че достатъчно интелигентен и достатъчно ангажиран с даден проблем, да се справи с него и да го реши преди хората, на които им се плаща за това, но които всъщност все не успяват да покажат за какво и защо им се плаща? Защото са подценени, защото малко им плащат, но всъщност - защото са безподобни мрънкалници. На който му се плаща малко, може да търси къде ще му плащат повече - само че на мнозина не им стиска, защото не стават за чеп за зеле!
И ако някой не вярва в този вариант, да чуе какво каза говорителят на Софийската градска прокуратура Десислава Петрова пред БНТ. Тя заговори за "повече желание" - от близките, които са търсили Алена. Разбира се, с повечко думички и превъртания на езика, но ... Имало два екипа, единият всъщност са били близките, другият е от силите на реда. Аха Петрова да каже "късмет", но не каза - защо ли, а?
Ако примерът с Алена не е достатъчен, ето и още един – този с украинските бежанци. "Да, сигурно има хора, които са получили социални помощи със закъснение. Да, сигурно има такива, за които е трябвало време, за да се организира лечение. Да, сигурно е имало и такива, които не са успели да запишат децата си на детска градина. Но нима това не се случва всеки ден с българите?". Това го казва български вицепремиер – Калина Константинова. С други думи – ми ние, в България, така си живеем, в кочина, "всеки ден ни се случва" – вие защо не можете да свикнете? Чудо, а – дошли тук бягащи от война и дори имат претенции за елементарни неща. Ама как може да искаш да знаеш къде ще отидеш преди да отидеш там?
Държавата направила план, само дето го направила все едно мести чували с картофи, а не хора. Съвсем нормално е да поискаш да знаеш къде отиваш и какво те очаква там. Г-жа Константинова ходи ли на места, където не знае какво я очаква? И като отправя апели, да отправи апел чиновниците да си свършат работата – да бъде направена информационна кампания, с ясни обяснения на език, който бежанците могат да разберат. Само че това управление, дошло с харвардските претенции, не може да се справи с българската действителност – да припомним какво каза бившият ръководител на Агенцията за бежанците в парламента и как всъщност можещите в агенцията ги няма. Толкова е зле, че дори един прост план няма кой да обясни – а това не е вина на украинците, наша е.
Защото свикнахме с кочината и не ни пречи!
Автор: Ивайло Ачев
