В българското Народно събрание всяка следваща реколта е по-зле от предишната. Доказаха го отново родните депутати в четвъртък, когато пленарното заседание се превърна в упражнения по красноречие. Но като не ти е писано да го умееш красноречието, просто се излагаш. Говориш глупости и всеки може да види колко ти е умственият багаж.
Повод за словесните напъни на депутатите стана декларация на ГЕРБ, свързана с арестуван брат на червен депутат, който има ефективна присъда за ръководене на престъпна група за изнудване и заплахи. ГЕРБ, като едни блюстители на морала, призовали БСП още през 2017 година да оттегли този депутат. Спорно е да се каже доколко човек трябва да е отговорен за своя пълнолетен и вменяем брат, но политически погледнато, ГЕРБ са прави.
БСП обаче окачестви това като фашизъм. Разбира се, да се върнем на играта "комунисти срещу фашисти" е най-удобният вариант, когато идват избори и за електората е важно да се ориентира. Това най-лесно става по тази прастара ос. Тя се оказа по-държелива от въведената през 1990 разделителна линия леви - десни.
Изненадващо най-засегнат от фразата "фашистки традиции" се оказа Вежди Рашидов. За него явно е въпрос на чест да се изкаже по всяка тема, от която хабер си няма.
После БСП върна топката към Караянчева с фразата "Обаждате се отгоре като в селска кръчма". Така Таско Ерменков се скара на председателката, защото прекъсвала колегите му, като нарече воденето на заседанието "диктат".
В елегантно-популистки стил, концентриращ цялото ѝ познание за политиката, Караянчева отговори: "Българските граждани ще преценят дали сме вредни или не, нека не изземване функциите. Вие обичате да говорите от името на гражданите, да оставим на 4 април те да решат".
Всъщност, най-голямата ирония на този парламент не е, че председателят трябва да въвежда ред, съответстващ на правилника, а че председателят е Цвета Караянчева. Какъв човек трябва да си, за да останеш на този пост след квалификациите от собствения си лидер?
В пантеона на интелектуалните титани редом с нея е и Валери Симеонов. В отговор на репликите, отправяни от депутатите от място, той наложи порицание на Елхан Кълков от ДПС. Е не можаха тия депутати да запомнят, че Симеонов се дразни от шума! Та Кълков падна жертва на тази строга санкция, но не стана ясно защо. Видя се обаче, че Симеонов малко се пообърка - първоначално лепна наказанието на Иван Ченчев от БСП. С тези маски е лесно да се обърка човек, така е. Ето защо Павката Шопов си стоя за пореден път без маска в залата с аргумента, че по закон парламентът не е публично пространство и той не е длъжен да слага маска. Ами да, Волен изобщо не липсва, има си Шопов, който поддържа шоу програмата.
Своите пет стотинки към културната дискусия даде и Марешки, който доложи, че докато "циркаджиите от БСП се изказват", Георги Гьоков говорил на "ма" на депутатка от "Воля".
Апропо, на стенографите и на квесторите дали им дават кисело мляко или някакви вредни? Защото човек, колкото и да е глупакоустойчив, може сериозно да си увреди здравето, слушайки българските депутати.
Не са много начините да не ти личи колко си прост, когато трябва да дебатираш законопроекти и да говориш публично.
Единият е да се скриеш много добре и старателно да избягваш каквато и да било комуникация. Да сведеш изявите си до минимум. Има някои хитреци, които си мълчат по време на целия си мандат и така си спестяват срама.
Другият вариант е да назубриш фрази от рода на "Засрамете се, хората ви слушат и няма да ви изберат пак" и да ги произнасяш със съответния апломб във всяка една ситуация.
Третият вариант е простотията да стане норма. Този е най-реалистичен, съдейки по това, което имаме като премиер, а и по това, което имаме като министри. Свиквайки с прозрения от рода на "Пунта Мара", вървим към светли бъднини, където те са прости, ние сме прости и затова си се търпим.
Автор: Евелина Гечева
