"Той не получи човешка помощ, за медицинска не знам. Трябва да бъдем малко повече човеци". Това заяви Пламен Стойков – очевидец на поредния случай на починал пред болница човек. За случая се разбра още снощи, а подробности излязоха тогава.
Коментар на редактора
По злощастна случайност имах челен сблъсък с държавното здравеопазване също вчера. Мой колега получи алергичен шок след консумация на храна и спешно трябваше да го откараме до "Пирогов". За незапознатите какво е алергичен шок – буквално за минути се подуват устни, клепачи, запушва се носа, има сериозна опасност оток да блокира дихателните пътища. Ако това се случи, единственият шанс е да се прави трахеотомия – и повярвайте ми, не е като да можеш да я направиш, ако гледаш клипче в YouTube.
В "Пирогов" дежурен алерголог, който да ни поеме по спешност, нямаше в този момент. Затова ни пратиха в токсикологията. Наложи се да изчакаме за малко, при което реших да се обадя по телефона на познат лекар за съвет. Така съм свикнал – информация от поне два различни източника. Точно приключвах разговора, когато дойде и нашият ред и влязохме в кабинета. Все още държах телефона на ухото си и тръгнах да казвам "дочуване" на познатия си, когато дежурният лекар – мъж на видима възраст около 50 години, с посивяла коса, кресна: "Затворете телефона и излезте". Това се случи дори преди да попита колегата ми какво му е. Опитах да обясня, че затварям и имаме спешен случай, но последва нов крясък да напусна и че приятелят ми е пълнолетен, можел да обясни. Не се сдържах и изругах, но стиснах зъби и напуснах веднага, за да не усложнявам още нещата – и с надеждата лекарят все пак да помогне.
Докато стоях навън и чаках, си зададох следния въпрос – колко добър лекар си, ако нямаш емпатия? Демек колко те бива в лекарската професия, ако не си състрадателен? Отлично знам колко подценена е тази професия в България. Знам и колко разрушена е системата, знам и как и лекарите, и медицинските сестри имат милион и едно основания да се оплакват. Обаче знам и още нещо – ако ще заплатите им да са по милион и един лева месечно, такива хора като гореописания НЯМА да са добри лекари! Защото първото условие да си добър особено в тази професия е да проявиш поне капка съпричастност!
Знам и още нещо – и при милион и един лева месечна заплата, на такива хора не можеш да им купиш емпатия! Същите са били и в V-та градска болница, пред която си е отишъл човекът снощи.
От много време насам лекарите масово се оплакват от отношението към тях, призовават за мерки, за строги наказания, водят кампании. Не чух обаче досега един от лекарското съсловие да е казал пред голяма медия как той или колегите му се отнасят към пациентите си. Сигурно не всички са такива. Сигурно е, че има добри, съвестни лекари, добри и съвестни медицински сестри. Сигурно е обаче, че средата масово ги извращава.
Затова много моля уважаемите лекари, чийто подход е първо да се разкрещят или неглижират – или си намерете друга работа, където можете да си крещите на воля, например овчар, или вземете да потърсите начин как да се преборите за по-добра среда. Не за по-висока заплата, а за по-добра среда, по-добра система. Ако това ви се вижда мисия невъзможна, пак си потърсете друга работа. Защото вие работите с хора – а при хората не става просто като изгори съответния чип да сложите нов и всичко да си заработи както преди. Нужна е и душа!
