Вече трети ден българското общество се вълнува от съдбата на алпиниста ни Боян Петров и на приятеля му и известен наш еколог Андрей Ковачев. Двамата пострадаха при нелепа катастрофа в Кресненското дефиле.
Коментар на редактора
Всеки ден преобладаващото количество новини в обмена са негативни. Атентати, стрелби, природни бедствия, законови недомислици, удрящи директно по живота ни и т.н., и т.н. Но поне в този случай нещата вървят към добър край. И ще си позволя да напиша няколко думи точно затова.
С годините в професията развих усета, че „важните“ неща са тези, които не са справедливи. Дали ще е някоя поредна политическа хитрост в даден закон, дали ще са лицемерни действия, прокламиращи добро, но водещи до трагедии като например Сирия, дали ще е изобличаване на кражба и злоупотреба на един за сметка на много. И някак „добрите“ новини все остават назад.
А имаме нужда, по дяволите, от добри новини. Имаме нужда да си спомняме за примера на хора като Боян Петров. Защото човек се вдъхновява от доброто, не от лошото. Защото можем да се борим да не се случват лоши неща – всеки според силите си, но ни трябват добрите примери, които да ни показват как и да ни напомнят защо не бива да се свиваме в черупката си. И не трябва само когато се случи нещо лошо на добър човек да се сещаме колко е добър.
Боян Петров е уникален пример! С тежка форма на диабет този човек прави неща, които много малко здрави, прави хора правят. И всичко започва от силата на духа му. Той не се мисли за диабетик, постоянно нуждаещ се от помощ. Той знае, че е пълноценен човек и просто го показва. Не приема „не мога“ като вариант. Няма да го приеме и в този труден момент. Е не е ли чудесно, че има такива хора? И няма ли да е чудесно всички ние да сме малко като Боян Петров? Ами хайде, да бъдем!
