Наскоро бях на посещение в Израел. Знаете, страната е в Близкия изток, разположена между няколко пустини и има оскъдни водни ресурси. Във вътрешността на Израел вали рядко, а през лятото температурите в страната са много над 40 градуса.
Израел има богата история, но почти няма сладка вода. Евреите използват заводи, които преработват морската вода и я превръщат в питейна. Технологията е много скъпа, но върши работа. "Каква друга алтернатива имаме?", каза един от шефовете на компанията, която ни покани в страната.
Изведнъж се сетих за драмата с водната криза в Перник. Сетих се, че промишлени предприятия са използвали питейна вода за нуждите си, защото им излизало по-евтино, че водата на Перник всъщност отивала в съседния Радомир по политически причини и че 3/4 от водата се губи по старата и полускапана ВиК мрежа.
Сетих се дори за оранжевата река Струма и отровения язовир "Пчелина", приеман от МОСВ като хвостохранилище, което да събира отровите на индустрията в района, нищо че е страхотно място за отдих и риболов.
Сетих се как всякакви местни и държавни ръководители се скъсаха да се оправдават и да търсят вината извън собственото си безхаберие и некомпетентност, а някои "мъдри" министри дори обвиниха глобалното затопляне и климатичните промени за водния режим в Перник.
Замислих се как от един наполовина пълен язовир се стигна до град на воден режим в XXI век, в богатата на водни ресурси и плодородна България, в Европейския съюз, който претендира да е политически, цивилизационен и иновационен лидер.
И се запитах: Защо в пустинния Израел нямат проблеми с водата, която (както лично се убедих) тече с достатъчно налягане, така че да стига за всичко, а в страната успяват да отглеждат всякакви зеленчуци? Евреите умеят да пестят този безценен ресурс и да използват наличното, отглеждайки растенията си с помощта на капково напояване.
Спомних си, че преди няколко месеца случайно се запознах с една млада еврейка, а тя ми каза: "Тук прахосвате страшно много вода. Когато видя чешма, от която е пусната вода, първата ми реакция е да я затворя".
Дали пък разликата не е, че израелските граждани и политици са мислещи и отговорни хора, а не шайка дребни хитреци и циркаджии, чиято висша цел в живота е келепира, собствената изгода, схемите и далаверите?
Макар и със спорна слава, премиерът им Бенямин Нетаняху със сигурност е прочел доста повече от една книга през живота си, местните им лидери не са простаци и гуляйджии, алчни за високи постове и заплати, а хора, които мислят за благоденствието на общността, за която отговарят, а не за своето собствено.
Простете за общия знаменател, но българите сме изключително глупави същества и изобщо не ценим това, което имаме. Не просто не го ценим, ние го унищожаваме.
А евреите го ценят. И го пазят. И го развиват. И го умножават. И ще продължават да го имат.
Израел си няма язовир "Студена". Обаче има вода.
Автор: Илия Лазаров
