От януари 2020-а България ще има нов главен прокурор. И то за цели 7 години. Толкова, според Конституцията, трае един от най-дългите мандати в държавата. Мандатът на държавния обвинител. На обвинител №1. Иван Гешев. Който се оказа единствен кандидат за поста, но ако се съди по начина, по който беше избран – далеч не най-безспорният. По дългия и особено мъчителен начин, по който беше избран, пък и със собственото си поведение, вече избраният кандидат показа, че е повече от спорен. Направо си беше оспорен, въпреки "бетонното", според някои медии (добре ги знаем кои точно и кои са им собствениците), мнозинство, с което беше избран.
Преди всичко съмнения породи фактът, че кандидатът беше единствен. От което излиза, че в България има дефицит за прокурори. Май в самата колегия няма чак толкова много хора, способни да защитават безпристрастно обществения интерес в съдебния процес. А изпълнителната власт (в лицето на правосъдния министър, който имаше право на номинация за главен прокурор), е подозрително единодушна със съдебната. И не само в този случай. Знак за това е и единодушието във Висшия съдебен съвет(ВСС), който, да не забравяме, съдържа и политически квоти. Излиза, че единствената ваша номинация е и наша номинация.
Чувството за мъчителност и безнадеждност се подсилва и от факта, че президентът върна първия избор на Гешев като някак под сурдинка спомена, че не е добре кандидатурата да е единствена. Не се разбра защо обаче това не е добре, според него - държавния глава, който има поне ролята на коректив и правото на последния подпис. Конституцията пък е така нагласена, че в случая президентското вето е не само предпоследно, но и нищо незначещо. За справка – вчерашната мъчителна петчасова дискусия, предшестваща окончателния избор. На нея имаше заплахи, обиди, кандидатът си изтърва нервите (отново) и демонстрира поведение, което всъщност трябва да санкционира в съдебната зала. И намекна какви са тези, които оспорват избора му и какво ги чака.
Оттук нататък остава усещането, че след мъчителен избор следва особено мъчителен мандат. По ирония на съдбата, на трийстата годишнина от българския преход, който по замисъл трябваше да промени нещата към по-добро, включително и в съдебната система. Впрочем чуха се уморени гласове, че никой не е изненадан от предрешения избор. И тези гласове имат основание. От времето на Иван Татарчев България въобще не случи на обвинител №1. Не е нужно дори да коментираме Никола Филчев. Сменен от кадровото откритие на президента Първанов Борис Велчев. С приемник – кадровото (не само на ГЕРБ) откритие Сотир Цацаров (особено активен на вчерашния гротесков дебат), който подаде щафетата на собствения си образ и подобие Иван Гешев.
Преди 20 години един вече бивш държавник въздъхна "печалното е, че българинът се отказа от правосъдие". С днешна дата положението е същото. България все още си има мафия, но не се сдоби със свой Джовани Фалконе. По особено мъчителен начин.
Автор: Спасиана Кирилова
