7 юли. Лято е. До 11-ти юли няма време. А тогава ще се проведат предсрочни парламентарни избори.
Някой усеща ли, че ни предстои съдбоносен избор? Или че въобще трябва да правим избор? Или че ще има избори?
Има ли някакво по-голямо вълнение, представяне на идеи, лидерски дебати (допреди този вот поне се канеха и си отказваха лидерите на най-големите формации, сега дори не обелват дума да се изправят на дебат един срещу друг), дори компроматна война, със случаи, които да карат хората да полудяват и да превъртат Фейсбук, точейки тонове и тонове виртуално мастило, за да убеждават някой друг как тази или онази работа е точно така или не е изобщо така, а опонентът е талпа, която не разбира мъдростта, като му се навира в очите?
Може би пък няма нужда. Може би на хората всичко им е ясно и само трябва да чакат изборния ден, за да утвърдят решението си. А кога всъщност на хората всичко им е било ясно? Или поне малко ясно?
Което води до логичното заключение – битката за власт няма да се води с прокламираното иначе разнообразие на идеите, плод на демокрацията, от което избирателят да си хареса кое най-много му допада и да отиде да подкрепи него. Друг е въпросът най-големите, точно тези, които тръгват към парламента, какви идеи имат, че избирателите им да живеят по-добре, а трето е питането дори някои от тези идеи да звучат добре, могат ли изобщо да се реализират и имат ли намерение измислилите ги да ги реализират, ако/като докопат кокала.
Тогава какво остава за голямата промяна, която чакаме от 30 години? Изглежда и че тези избори не само няма да се различават много от всички напоследък, ами върви на по-зле. Ако си представим процеса като това да отидеш на пазар, то избирателите купуваме със затворени очи, без да можем да сравним дали този домат, онази чушка, онзи хляб и следващата пържола са по-хубави в другия магазин – защото не виждаме витрините, не виждаме дори цените! Да ми разправя някой с треперещо от патос гласче как се бори за по-добрия ни живот и доходи или със сериозен глас, че е време за държавници, не разкрива и грам от витрината. И изборът се превръща не в резултат от анализ, а онче-бонче.
Това не може да доведе до добър резултат, защото е разрушена основата. Когато отиваме на избори, водени само от емоции и мъглява представа какво очакваме, печелят единствено тези, които канализират емоцията в своя полза. Не са избирателите. А инструментите за това са до болка известни – от изкривени законодателни практики по какви правила гласуваме та до корпоративен вот и купуване на гласове. Защото често пъдарят е по-силен от царя!
Автор: Ивайло Ачев
