7 юли. Лято е. До 11-ти юли няма време. А тогава ще се проведат предсрочни парламентарни избори.
Още: Да сложим ръководната роля на Новото начало в член първи и да приключваме
Още: Първият час по религия в училище: "Ту-туу" с бъркане по дупките и мерзост
Някой усеща ли, че ни предстои съдбоносен избор? Или че въобще трябва да правим избор? Или че ще има избори?
Има ли някакво по-голямо вълнение, представяне на идеи, лидерски дебати (допреди този вот поне се канеха и си отказваха лидерите на най-големите формации, сега дори не обелват дума да се изправят на дебат един срещу друг), дори компроматна война, със случаи, които да карат хората да полудяват и да превъртат Фейсбук, точейки тонове и тонове виртуално мастило, за да убеждават някой друг как тази или онази работа е точно така или не е изобщо така, а опонентът е талпа, която не разбира мъдростта, като му се навира в очите?
Може би пък няма нужда. Може би на хората всичко им е ясно и само трябва да чакат изборния ден, за да утвърдят решението си. А кога всъщност на хората всичко им е било ясно? Или поне малко ясно?
Още: Путин убива деца: Нито празниците ще си разваляме, нито делниците. Не и с този президент!
Което води до логичното заключение – битката за власт няма да се води с прокламираното иначе разнообразие на идеите, плод на демокрацията, от което избирателят да си хареса кое най-много му допада и да отиде да подкрепи него. Друг е въпросът най-големите, точно тези, които тръгват към парламента, какви идеи имат, че избирателите им да живеят по-добре, а трето е питането дори някои от тези идеи да звучат добре, могат ли изобщо да се реализират и имат ли намерение измислилите ги да ги реализират, ако/като докопат кокала.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Путин не е лош човек. Той изобщо не е човек - и човече не е (ВИДЕО)
Още: Игри на вотове или как да си заработим депутатската заплата така, че всички да видят
Тогава какво остава за голямата промяна, която чакаме от 30 години? Изглежда и че тези избори не само няма да се различават много от всички напоследък, ами върви на по-зле. Ако си представим процеса като това да отидеш на пазар, то избирателите купуваме със затворени очи, без да можем да сравним дали този домат, онази чушка, онзи хляб и следващата пържола са по-хубави в другия магазин – защото не виждаме витрините, не виждаме дори цените! Да ми разправя някой с треперещо от патос гласче как се бори за по-добрия ни живот и доходи или със сериозен глас, че е време за държавници, не разкрива и грам от витрината. И изборът се превръща не в резултат от анализ, а онче-бонче.
Това не може да доведе до добър резултат, защото е разрушена основата. Когато отиваме на избори, водени само от емоции и мъглява представа какво очакваме, печелят единствено тези, които канализират емоцията в своя полза. Не са избирателите. А инструментите за това са до болка известни – от изкривени законодателни практики по какви правила гласуваме та до корпоративен вот и купуване на гласове. Защото често пъдарят е по-силен от царя!
Автор: Ивайло Ачев
Още: Златен век: Българските мита, които да наложим
Още: Наплив за служебни премиери: Безумието "Домова книга" роди други безумия
