Петък вечер е, време за купон! Ще се напи ... ъъъ, полекувам здраво. Чух, че имало някакъв гаден закъснял джендърски грип. Трябвало лятото да мине, ама ей на – джендърска му работа, септември върлува. Подлост отвсякъде ...
Гъл-гъл-гъл, време е май да се прибирам, че изкарах десетина лечения в една сесия. Така ще съм по-здрав, само да не върна лекарството. Я, кви са тия чанти тука, баш на стълбите на метрото? Пречат, а и нали само повтарят в тва метро да не оставяме без надзор багаж. Чакай да видя защо нарушават обществения ред – шууут, ще ми седят тия багатели тука, да земат да спънат някой важен гражданин като мен, че и ако гръмнат, белгийско метро ще стане!
Тия па какички кви са и какво ми викат и размахват ръце? Боли ме главата, от лечението ще да е – изтрябвали са ми сега да крякат. То поне какички да бяха, ами нещо джендърско има в тях – по-обли са там, където не трябва, това не е Турция-Турцияя! Че и ще ми държат сметка защо премахвам опасното препятствие – ами ще се пребие човек, кво искат, да не минавам до стената, а през останалите 10 метра ли? Я да се полекуват те, да видят лесно ли е да няма стена наблизо!
Махнете се бе, знаете ли кой съм аз? В СОС съм. Не барбекю и чеснов, в Столичния общински съвет съм. Ти кво ми се отваряш, я ела тука да ти обЕсна ... ау, че и ще ме удря. Аз съм длъжностно лице, мога да те хвана където си искам, нямаш право да ми противоречиш! Много си нагла, не сме подписали Истанбулската конвенция, че да ми се отваряш! Ма то боли, ма – тая дали е джендърка, яко удря! Насилие отвсякъде – как ще го лапнат сутрешните блокове, ще види тя!
Айде сега пък и някакъв с униформа. Тия за пет пари не стават – глей го как ми се моли да се извиня. Тоя да не иска да стана волна птичка, че да чуруликам – извинисебе, ти! Оф, май не беше така редослова, ама разбраха. И оная кво ме снима – аз си изпълних дълга, погрижих се за обществения ред като общински съветник! Съветите не работят винаги, трябват и действия понякога.
Стига вече толкова, че трябва да останат сили за още лечение. Ама много гадно ми развалиха настроението – ей го и тая бабичка дето се щура около чантите. Полицайчето няма ли и на нея да каже, че е опасно така до изоставен багаж да прави? А, той па бил неин. Ще го събере, тамън да се раздвижи, че артритът не прощава. И друг път да не слага чанти на пътя на порядъчните хора!
* Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна!
Автор: Ивайло Ачев
