Ако някой все още си дава зор да проследи в детайли българския политически живот, няма как да не е забелязал - загубилата изборите за кмет на София Мая Манолова е на телевизионен екран всеки ден, вече втора седмица след балотажа.
Песента на Манолова стана до болка позната и вече на особено високо дразнещ тон - как властта я притискала и обиждала - нея, политическата дисидентка, как изборите в София са уредени и само заради това не е спечелила. Думата "уйдурма" сигурно я запаметиха и мигрантите, чакащи да се уредят в някой канал за трафик на хора към Западна Европа.
Защо Манолова се сети чак сега, като загуби, за хватките да уреждаш избори? "Мъртвите души" в избирателните списъци сега ли се появиха? Неграмотността на членовете на секционните избирателни комисии сега ли избуя? През 2014 година Манолова беше основният двигател за промяна на Изборния кодекс и тогава тези въпроси много-много не я тревожеха - беше заета да защитава Делян Пеевски. Сега обяснява как протоколи са отваряни, поправяни и дописвани - след като имало подпечатани и подписани празни протоколи, 900 такива установила самата Манолова.
Подходът на истерично звънящата камбаната по дадена тема, независимо колко е важна, води до само едно - отвращение. Въпросите, които Манолова повдига, са много важни, но точно тя да става знаме и символ на промяна на Изборния кодекс, да говори сега за машинно и електронно гласуване, за "мъртви души", е чист популизъм. Защото по дрехите посрещат, но по ума изпращат. Манолова реално я посрещнахме в големия политически живот по времето на кабинета "Орешарски". И да припомним как я изпращахме тогава - какво точно се е променило сега в това отношение? Но е разбираемо - Манолова няма друга стратегия. Сегашната, обаче, ще я прави само "моралната губеща" ...
Автор: Ивайло Ачев
