Навлизаме в тежка политическа криза. Kошмарът на всяка партия. Кошмарът се сънува бързо. И е билборд с две думи. На този билборд, с електриково премигващ надпис, пише: Нема хора! Билбордът стърчи по всякакви пътища, от огромният и предълъг "Хемус", до последното село с двама жители. Има такъв народ, да. Обаче - Нема хора.
За последните няколко месеца "Има такъв народ" смениха повече варианти за премиер отколкото ГЕРБ и БСП за последните десет години. Макар че като виждаме смяната при ГЕРБ - Даниел Митов, може би има партии, в които ротацията носи повече безпокойства, отколкото плюсове. Но да се върнем към списъка на отказаните: от април до този момент това са Антоанета Стефанова, Николай Василев, Пламен Николов, и сега, неофициално - Ива Митева. Въпреки, че последната беше харесана от "Демократична България" и партията на Мая Манолова за изпълнител на сложната роля, Митева се отказа. И правилно. По-несигурно място от кандидатура за премиер не съществува. Винаги си на едно гостуване в сутрешен блок разстояние от сваляне на кандидатурата (Петър Илиев, само за правосъден министър). Или на една пресконференция, в която да разкриеш толкова модерни икономически идеи, че биха привлекли вниманието на много ръководители на археологически разкопки (Николай Василев).
Защо все става така, че нема хора за премиер? За всяко немане има няколко причини.
Първата - търси се премиер, който да не говори за себе си в трето лице единствено число. Примерно, когато го попитат - "Господин министър-председател, каква е визията ви за управлението", той да направи всичко възможно, за да не отговори така: "Господин министър-председателят ще разкрие визията си за управлението, когато господин министър-председателят реши". Това е трудно. Когато господин министър-председателят чуе споменаването си в изречението не чува нищо повече от това, че той е господин министър-председателят. Това се казва господин. И така не се става министър-председател.
Вторият проблем е, че министър-председателят трябва да няма двойно гражданство. Трябва също по ДНК тест да няма до десето коляно примеси от други страни. Човек може да има място във властта, ако не обича разделението на властите, може пък и да има място, ако събира злато в шкафчето, но за гражданството няма как. Има и логическа зависимост: колкото повече подпукаш мафията, толкова повече намалява вероятността да си документално изряден. Не е възможно да атакуваш Българската банка за развитие, освен ако не си и гражданин на друга държава. Един чистак български гражданин не би го направил, понеже там имаше фирми на други български граждани. Братоубийствено.
Третият проблем: не се знаят достатъчно езици. Ако знаеш английски и немски например, това е крайно недостатъчно за един министър-председател. Не може да се разчита на такъв човек - закъде е тръгнал само с английски и немски? Трябва при всяка среща на върха да се обръща към всеки чужд политик на собствения му език и да може да казва: "Благодаря, това бе много полезен разговор и вярвам, че ще заздрави нашето партньорство". И съответно всеки европейски лидер остава абсолютно трогнат. Ако преди е заздравявал партньорство, вече директно ги заварява, понеже е фонетично размазан от това, че си му рекъл нещо на майчиния език.
В тази връзка - как е "изчегъртвам" на чешки?
Нема хора, дето да ми отговорят.
Автор: Райко Байчев
