Чапаев решил да води дневник на съдбоносните събития, в които участва. Първия ден написал: "Изгонихме белите от гората". На втория ден:" Белите изгониха нас". На третия ден: "Дойде горският и всички ни изгони."
Ние у нас повече от 20 години чакаме Горския да дойде. Да изгони крадливите управници и да ни върне нормалния живот. В третия мандат на ГЕРБ ситуацията изглеждаше безнадеждна. Днес, при служебното правителство, има поводи за оптимизъм, защото разчистването на Авгиевите Му обори започна. Къде колебливо, къде малко по-рязко от очакваното, но освобождаването на държавната администрация от верните на режима започна.
Защо е важно то и защо не можем да продължим напред, без да се направят кадрови промени?
Антон Кутев го каза - няма как да промениш политиките, без да смениш хората, които ги провеждат. И това важи за всяка сфера. И за всички нива.
Когато говорим за корупция, добре знаем как тя се просмуква, как вирее необезпокоявано по всички етажи на властта. Но също така добре знаем, че рибата се вмирисва откъм главата. Затова е важно, но не е напълно достатъчно да бъдат отстранени само шефовете на ведомства. Нужно е чистката да продължи чак до директори на дирекции, ако искаме да има реален резултат. И тази операция трябва да е наистина хирургическа - да се отстрани всичко, което е заразено или потенциално заразено. Да се подготвят достатъчно силни доказателства за осъждането на виновни управници - нещо, което у нас никога не се е случвало, а в повечето европейски държави е редовна практика.
Много сълзи се проляха от началото на служебното правителство до днес за това как то правело политическа чистка. Не, не е политическа, животоспасяваща е за държавата. Защото с безмълвното съучастие на всички служби, агенции и прочие чиновнически работоубежища Борисов направи живота в България непоносим.
С мълчаливото безучастно наблюдение на репресивния апарат процъфтяха недопустими практики.
С безропотното подчинение на прокуратура, следствие и НАП бяха притискани до стената куп невинни хора, неудобни на статуквото. Да не говорим за десетките бизнесмени с провален бизнес, стотиците дребни предприемачи, смачквани при отказ да си продадат бизнеса и прочие.
Смачканият бизнес повлече след себе си и смачкването на медиите - свободата на словото у нас удари дъното, а репресиите срещу журналисти, къде явни, къде по-скрити, са ежедневие.
Ето затова цялата прогнила система трябва да бъде разрушена. Създадената от мафията конструкция от послушни кадри може да се разглоби, само ако първо се махнат тези кадри.
А всички оплаквания от "реваншизъм" не са нищо друго, освен вярност към статуквото. Същото това статукво, от което сума ти управници позабогатяха. Стотици чиновници се понахраниха добре с бял хляб от държавната трапеза. Паралелно с това народът събираше капачки, за да осигури лечение на онкоболни деца. А в класациите за благосъстояние и качество на живот трайно заехме последните места.
Впрочем ревизия би следвало да прави всяко ново правителство и това не е реваншизъм. Това е сверяване на постигнатото с обещаното преди избори и санкциониране на отклоненията, с което трябва да се ангажират всички новоизбрани.
Затова първото нещо, от което има нужда българската държавност, е ревизия на досегашното управление. Друг е въпросът какво ще последва след нея и дали досегашната безнаказаност ще продължи или най-сетне ще видим как някой от висшия ешелон поема отговорност за свое действие или бездействие.
Идвай, Горски, време е!
Автор: Евелина Гечева
