Очертава се особено лято: лятото на контрапротеста. Сезон, в който предишните водещи политически сили ще се озоват в непривична за тях ситуация. Например: този път няма да се налага в продължение на 100 дни и отгоре (златният стандарт), да се абстрахират от броженията под прозорците на Министерски съвет. Няма да се налага да показват различен среден пръст от различен скрит прозорец, забравили, че съществуват смартфони и социални мрежи, които бързо да разпространяват всеки красноречив политически жест. Няма да се налага да се обсъжда дядото на някой протестиращ, нито да е необходимо да се чака месеци наред, за да се разбира дали журналистът Димитър Кенаров е бит, колко, как, до каква степен и дали си го е заслужил.
Предстои лятото на контрапротеста - ситуация, в която идва много сериозно драпане - подобна на поставена върху голям наклон котка - в което различни възлови играчи ще действат от името на репресията и ще позовават на нея. Не че не е възможно тъкмо към ГЕРБ да има репресивни действия - съвсем възможно е. Просто трудно, както вече посочихме, би имало кой знае какви възражения. И едва ли този зов за по-голяма внимателност към отминалата власт ще постигне голяма чуваемост. Очакват ни, най-вероятно, още куп спорадични акции ала Стъки тук и там, които поне за момента не успяват да предизвикат усещането за справедливост, а по-скоро припомнят какви бяха методите за действие на предишните политически елити. Сега просто са в по-умален мащаб: отделни флаш-мобове, колкото да напомнят за мутренската политика, на която, сякаш има надежда да се сложи край. Би могло да се нарече "асиметрична война" - понеже изборите решаващо отсъдиха кой да доминира в политиката, не остава друго освен да се действа по фланговете.
Когато имаше протести преди година, пък и онези през 2013-та, се роди нов жълто журналистически жанр. Би могъл да се наречен - "присмехулно-оскърбителен очерк за неблагонадежността на протестиращите". Номерът беше да се покаже, че всичко това е малко афиф работа, че основно се пият бирички, правят се селфита и се уринира безотговорно на публични места, които даже се затварят и пречат на гражданите да се придвижват от точка А до точка Б - и това е по-важно например от обстоятелството, че политическите процеси не се придвижват, а буксуват кажи-речи от началото на прехода. Ако на други места историята обаче се повтаря като фарс, тук никога не е била в друг жанр - затова с нетърпение очакваме летните контрапротести. Биха могли да бъдат добър ентъртейнмънт на полувремето. А преди близо година се опитахме да предвидим тъкмо това - какво би станало ако властта протестираше в палатки. Е, вече изглежда много възможно. На едни избори разстояние.
Автор: Райко Байчев
