В последните месеци в медиите възникна нов жанр. Създава се YouTube канал, фейсбук страница, зад която стои един журналист, сам воин. Той, въоръжен единствено със смартфон, започва да търси лице в лице различни политици и лидери, внедрява се със смартфон, захапва като булдог и прави всичко възможно да им стъжни ако не живота, то поне предизборната кампания. После произвежда видео от няколко минути, което кърти, чисти и извозва в социалните мрежи, превръща се в хит, споделяния и лайкове вдигат архимедовия лост на алгоритъма и акцията му достига до всички.
Има и още благоприятни условия за повишен зрителски интерес. 1) журналистът обикновено нахълтва сред останалите казионни медии, което задава предварителна симпатия, доколкото публиката е отегчена от същите казионни медии 2) камерата се движи в първо лице, а пораздрусаните аматьорски кадри винаги създават приближаващ ефект за истина, доколкото подобно визуално предимство имат необработените и леко гламави видеа , 3) политикът се оказва моментално изнервен от досадния тип, който в деня на националния празник го изпитва дали въобще познава историческите обстоятелства, които празнуваме (разбира се, че не ги познава, това е ясно) 4) накрая се намесва изнервена охрана, която те бутва или блъсва лекичко, а ти веднага се уповаваш на свободата на словото и крещиш, че си журналист, който има право да пита каквото поиска, въпреки, че очевидно основната ти цел е да се изгавриш с въпросния политик за забавление и радост на всички.
Трябва да кажа, че в смесените ми чувства към този нов жанр има и някаква незначителна симпатия. Не защото съм впечатлен от, да кажем, "Неизбежния Караколев" и други негови производни (никак). А защото в подобна журналистика, ако случайно претърпи някакво развитие, все пак личат и някакви шансове. Първият и най-очевиден: в медиите да се появят флаш моб акции, които да питат за онова, което никой не иска, или не му е позволено, или сам е автоцензурирал. Вторият: в стагнацията от предизвиканото от телевизията еднообразно видео съдържание, да се отвори нещо като хулигански фланг. Не бих казал, че не е необходим - ако се прави умно.
Тъкмо последното уточнение обаче не се реализира. Става друго: натрисаш се на един политик, тикваш му смартфона в главата и почваш - "защо излъгахте българския народ", "защо излъгахте българския народ" и го повтаряш до откат. Той наистина е излъгал българския народ, обаче нито излъганият български народ, нито той самият, не може да извлече някаква смислена полза от този въпрос. Накрая на някой му писне, бутне те по рамото, и "защо излъгахте българския народ" се смесва със "защо ме блъскате" и пак до откат.
И клипът свършва.
Другият сериозен проблем е, че по-голямата част от флаш моб журналистиката се проваля именно в голямата си претенция: за независимост. Напротив, в повечето случаи самотният медиен воин видимо изглежда като екзотична екстензия на вече популярните и големи медийни блокове. Тоест може да очаквате, че ще има един човек, който ще е прикачен да тича около Кирил Петков и да го пита "Защо излъгахте българския народ" и ще има още един човек, който ще е прикачен до Костадинов и ще го пита "Защо излъгахте за субсидията и защо са ви ваксинирани депутатите". Двамата никога няма да се срещнат или объркат: всеки ще има своя хулигански парцел и ще го пълни със съдържание за радост на YouTube алгоритъма и за принос към политическата поляризация.
Такива жалки работи.
Автор: Райко Байчев
