Непрекъснато се говори за проблемите на българската здравна система, за липсата на адекватни икономически мерки, които поне да държат малкия бизнес над водата, за непрекъснатото западане на образованието ни и цялостният колапс във всички сектори. Примерите за това са навсякъде около нас, но по-интересни са причините за тях.
Още: С вота на недоверие друзята нарисуваха картина. Клинична
Още: Рефреш: Доган се опитва да си върне образа на балансьор. Уви, без успех
Най-лесно е да бъде обвинен Бойко Борисов в интелектуална недостатъчност и да обявим задачата за решена. Но това нито ще реши проблемите, нито ще бъде достатъчно пълна и обективна обосновка за политическото танго в България.
Основният проблем на премиера Бойко Борисов са съществата, с които се е обградил. Спомняте ли си как преди време шофьорът на джипката се скара на шефа на АПИ заради решение, което е взето на Министерски съвет. "Скарването" беше придружено със заплаха - "Знаеш ли колко бързо ще се разпраа с вас". После прати клетия чиновник да разгласява като глашатай волята на вожда.
Още: BG-Alert: Гориш, бай Пешо, ако не си оправиш нотификациите в телефона
Още: Кой ще надделее в сблъсъка между европрокуратурата и българската? Анкетата на Actualno
По-любопитно беше да се проследи реакцията на Терзийски, който въпреки длъжността си се прегъна и след "рапорт приет - свободен си", напусна омерзен и унизен, но запазил поста си. Службогонци, сър. Какво значи някакво си достойнство, някакви си протоколи и някакви си закони?
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: "Икар" с леки редакции в полета
Още: Милиони форевър: Няма край тази странна любов на Бойко Борисов към магистралите
За Борисов отдавна е практика да нарежда и на парламентарната група на ГЕРБ. Какво ти разделение на властите? Независимост на законодателите, ама друг път. Наредих, разпоредих... слушам, шефе! С подчинение и преклонена главица и до министерско кресло се стига. Нагледахме се на безволеви и некадърни калинки, които чак и нова Конституция тръгнаха да ни пишат.
Много е притеснително когато сметките тънки са повече от мозъчните ви гънки. А държава не сме управлява само с пълнене на банкови сметки, изисква и мозъчни клетки. Така и не се намери някой куражлия, който да каже на Борисов, че твори глупост след глупост. Разбира се, че рибата се вмирисва от главата. Борисов се е обградил с послушковци, които както и да ги наричат разни "записи с глас, който прилича този на Бойко Борисов", гордо ще си носят прозвища на ТКП-та и ПКП-та. Нали сме на службица висока, какво ни вълнува държавната посока?
Интересна роля тук имаше Цветан Цветанов. Остава усещането, че именно бившият втори в ГЕРБ беше единственият човек, който си позволяваше да противоречи на Борисов. Именно той може да се окаже и камъкът, който да спъне Борисов в стремежа му към нов мандат. Макар и вече компрометиран със скандала "Апартаменгейт", Цветанов може много сериозно да удари по структурите на ГЕРБ. Повече от скандални записи, снимки и дори къщи в Барселона.
Още: И с вот на недоверие, и без вот - най-добре да свършва тази мъка
Още: Кръв, кърма и още нещо. Кой им плаща на тия, бе?
Много пъти съм си задавал въпроса защо след толкова години Борисов още е в политиката. Това със сигурност струва много нерви както на българския народ, така и на него самия. Едва ли ще стигнем до отговора на този въпрос, защото нямаме достатъчно информация какво се случва зад кулисите на българската политика. Но можем да бъдем сигурни в едно нещо.
Ако Борисов се беше обградил с умни хора, то неговата собствена несъстоятелност нямаше да личи толкова ясно, нямаше поголовно да бъде съсипван малкия и среден бизнес, който все още поддържа илюзията за някаква икономика в България и може би нямаше да сме на последно място във всякакви негативни класации. Но Бойко Борисов никога няма да се обгради с такива хора, защото егото му няма да го позволи. Ще отиде на бунището на историята. Но ще вземе със себе си и няколко поколения. Твърде апатични да поискат по-добър живот или твърде горди, за да поемат калта на отговорността.
Автор: Тодор Беленски
