ГЕРБ и прокуратурата постигнаха огромен и немислим успех - успяха с колективни усилия да превърнат президента Радев в обединител на нацията.
За подобна задача се иска истински талант и такава каскада от грешки, каквато може да се сътвори само от опиянена от собствената си сила власт.
Първо, атаките срещу президента и съветниците му - независимо каква ще бъде преценката на съда - бяха толкова безцеремонни, че едва ли е останал нормален човек, който да не е схванал как съдебното преследване служи за разпределяне на територии вместо за възцаряване на справедливост.
Второ, атаките се случват в ситуацията, в която коронавирусът е започнал да нанася мощни икономически удари, тоест, най-подходящият момент за граждански протести.
Трето, от преповтарянето на клишето, че президентът е разединител на нацията, се случи обратен ефект: Радев започна да концентрира по-голям престиж в себе си, бидейки превърнат в основна мишена. Можем да предположим дори следното - че ако президентът бе оставен в ролята си на критик от брифингите вместо да бъде атакуван директно, успехът му като претендент за властта щеше да бъде по-нисък.
Големият дискомфорт в ГЕРБ настъпва от това, че за пръв път от 10 и повече години се изправят срещу много по-стабилна опозиция.
Победите срещу отслабеното БСП на Станишев, дезорганизираните десни и парцелирания патриотичен блок бе едно, но ситуацията в опозицията в момента е коренно различна - такава, срещу която ГЕРБ не се е изправял никога. Примката се стяга от много страни: Очевидна заплаха от високия рейтинг на президента, очевидна заплаха от все по-силната "Демократична България" - (акцията на Христо Иванов пред сарая на Доган изправи десните директно на бойното поле), немалки шансове за влизане в парламента от страна на Трифонов, сравнително по-стабилно БСП при Нинова в сравнение с онова на Станишев и Орешарски. Да не говорим, че колкото по-агресивна става прокуратурата, толкова повече удря по ГЕРБ и по самата нея; вероятно разсъждението там е, че действието със сила ще уплаши опозицията, но дори и това да стане никой не изчислява допълнителния афект: самата публика наблюдава ставащото и никак не разлюбва конкурентите на Борисов, а тъкмо обратното. Радев завинаги можеше да остане човек, който просто е направил най-елементарното: да победи Цецка Цачева на президентските избори; успех, който можеше да постигне всеки заради главозамайването на Борисов наистина да предположи, че тя би могла да бъде президент. Сега обаче е далеч по-силен: благодарение точно толкова на себе си, колкото и на самият ГЕРБ.
Автор: Райко Байчев
