Последната тема от "епохално" значение за българското общество, по която Светият Синод взе бурно отношение, беше неимоверният според църквата скандал, че... в матурите имало въпрос за йога.
Това е поредният потресаващо "значим" казус, по отношение на който църквата се чувства длъжна да се намеси.
Въпросът от матурата, в който бил даден пример с йогата, пропагандирал чужди идеологии и религиозни учения. Ти да видиш! Цялата мара втасала, най-големият проблем в държавата се оказа някакъв си въпрос от някаква си матура за някаква си йога.
И това е така, защото Българската православна църква отдавна е изгубила връзка с реалността. И защото избира да се изказва по теми, абсолютно нямащи общо с големите трудности, пред което е изправена страната, а същевременно избира да мълчи по много други, за които трябва да има какво да каже.
Така например църквата реши, че най-важните проблеми на България са да се обяви Симеон за цар, да се забрани ин витрото и сурогатното майчинство и да не тръгват 4-годишните задължително на училище. За Синода това са най-наболелите въпроси в държавата.
Когато обаче преди време гръмна скандалът как почти всички в Синода са били агенти и доносници, църквата не намери за нужно да се изкаже, да не говорим да предприеме нещо.
Изобщо, много често чуваме от духовници оплакването, че уважението към българската църква е намаляло. Че тя няма това влияние, което е имала в годините и вековете назад. Че народът се е отвърнал от вярата.
А всъщност истината е, че църквата се е отвърнала от народа си.
Тя отказва да участва в неговия живот.
Тя отказва да го напътства в трудните решения, които има да взима, да го подкрепя в трудните моменти, през които минава.
Тя отказва да е активна, да се чува нейният глас. Но не по повод поредната маловажна глупост, а по големите въпроси, стоящи пред България.
Защо не вземе пример от папата? Този папа е изключително социално ангажиран и демонстрира голяма активност по множество въпроси от световно значение. Изказванията му за мафията, имигрантите, раждаемостта, хомосексуалистите, бедността, религиозните и етническите различия, му спечелиха славата на новатор, който следва вярата, но и държи вразка с обикновения човек и неговия живот.
А българската църква отказва да го направи. Тя живее в собствен свят и по собствени правила. Тя отказва да е близо до хората.
Така че нека Синодът помисли внимателно относно какво ще реши да се изказва следващият път. Защото българинът не е изоставил пътя на вярата. Просто се налага да го върви сам. Защото църквата има по-важни проблеми за решаване. Йогата.
Автор: Десислава Любомирова
