Знам, знам – няма нужда от доказателства, знаем си го. Но именно това, че масово не приемаме доказателства, аргументи и факти е една от причините да сме в това положение, в което сме – в България. Непомръдващата и на милиметър България от десетилетия наред – защото все повтаряме, и повтаряме, и повтаряме:
Ченгетата не се научиха на нещо друго, освен да плащат на готови на всичко за няколко лева обрулени от живота хорица, които да правят контрапротести срещу каузи, застрашаващи охолния живот на мутромилиционерщината. Има все пак нещо новичко – тези контрапротести се маскират като автентични протестиращи, но им се получава толкова, колкото на Иван Гешев ще му се получи участие в състезание по художествена гимнастика.
Големите национални медии не се научиха, че като изритат някое знаково лице от категорията на Силвия Великова, няма просто ей така да бъде подминато и премълчано. И че ще си патят – въпреки увеличаването на планктона, който зарибяват с медийната си политика.
Големи и важни "инвеститори" в българската икономика не се научиха, че като не спазват закона и я карат по течението на силните на деня, то лесно може да промени посоката и да ги натресе в подводен камък – Христо Ковачки може повече да разкаже по въпроса.
Най-важното, обаче, е следното – българите масово не се научиха, че държавата няма да им помогне. А няма да им помогне, защото те са държавата! И затова сме обречени да повтаряме ситуацийките от по-горе – отново, и отново, и отново ...
Автор: Ивайло Ачев
