Всяка година милиони левове обществени средства се преразпределят по непрозрачен начин от Министерството на младежта и спорта към неправителствени организации и спортни клубове, за да осъществяват информационни кампании за превенция на зависимостите и агресията сред младите хора със спорен резултат.
Не изглежда особено учудващо, нали? А как ви се струва фактът, че част от разкритията бяха направени от 16-годишен ученик? Понеже съм си изградил репутация на пословичен песимист, този път леко ще обърна монетата и ще започна с положителния пример. Кристиян Юлзари е прегледал програмите за евросредства и установил, че милиони левове, предназначени за всички младежи, ежегодно се раздават и стигат до някакви незнайни НПО-та.
Журналистическата му работа е безупречна и са спазени всички добри практики за подобен труд. Чрез индуктивен подход той показва примерите финансирането на отделните неправителствени организации в конкретика и изкарва на бял свят явните далавери, които се правят с обществените средства. Показан е и резултатът от работата на НПО-тата, а главните действащи лица са потърсени за коментар. Спазени са и всички правила за опазване на интелектуалната собственост, като всяко позоваване на материали е придружено с линкове. Влизам в тези детайли, за да стане ясно колко издържано и професионално се е справил младежът.
Това донякъде следва да покаже също, че прословутото 112-о място по свобода на медиите, донякъде е отговорност на самите журналисти, които работим в тях. Слагам и себе си в това число, защото всеки работещ в сферата трябва да поеме личния си дан. Ученикът Кристиян даде ясна индикация, че има и съвременни будители. Журналистическата среда не е особено благодарна, понеже достойната работа мъчно и изключително бавно показва конкретни резултати. Далеч по-лесно, удобно и полезно за личното облагодетелстване е да си мисирка, ако използваме стилистиката на бившия премиер Бойко Борисов.
Разкритията на Кристиян, колегите от Банкеръ и останалите будители, все пак доведоха до конкретен резултат. Група състезатели по ММА (смесени бойни изкуства) нахлуха в Министерството на младежта и спорта. Начело беше президентът на българската федерация по ММА – Станислав Недков - Стъки, който без разрешение влезе при спортния министър Кузманов, докато той е на среща с деца от спортна школа. По-рано Кузманов заяви, че клубът на Стъки е получавал крупни суми, печелейки проекти от Министерството на спорта (както става ясно и от разследването на Кристиян).
Действията Стъки са важни в две направления. Те окончателно легитимираха слоганът "Мутри вън", който се превърна в емблема на служебното правителство и президента Радев. Само преди дни Стъки нахлу в студиото на Нова телевизия, за да прекъсне участието на Антон Кутев в нея. Макар и неволно - Стъки може да се превърне в отрезвител на нацията. След тези му действия - кой може да отрече, че мутри в България не само има, но и са поставени на ръководни позиции?
Поведението му изглежда и като откровено самопризнание. Невинните хора нямат потребност да нахлуват където и да било и да сплашват когото и да е. Ако се чувстват засегнати от твърдения в публичното пространство, търсят правата си в съда. Колкото до личността на самия Стъки - политическата му дейност сложи неизличимо петно върху иначе успешната му спортна кариера. От една страна той е известен в публичното пространство със симпатии към ГЕРБ, а от друга в момента е част от новосформиран политически субект, заедно с издателя на ПИК Недялко Недялков. Въпросната агенция пък е един от знаковите примери за медийни бухалки, нямащи нищо общо с етичните норми на гилдията.
В публичното пространство Стъки вече се подвизава и с прозвището Стики (от англ.- sticker), като алюзия за прилепчив към всичко, което му носи финансова изгода. Най-големият грях на Стъки обаче са подрастващите, които той използва за собствените си цели. И за тези си действия той не заслужава прошка. А ако прокуратурата не предприеме конкретни действия да изпълни посланието от един знаков роман на Достоевски, то вероятно държавното обвинение трябва да влезе в същия дискурс.
В края на коментара искам да изтъкна и още един хубав пример. Става въпрос за съпругата на починалия пилот на Миг-29 Валентин Терзиев. Димитрина Попова ясно заяви, че не иска публични средства заради смъртта на любимия й мъж. Поиска само да има истинско разследване за причините за гибелта му и отговорните за нея. Така постъпват достойните хора.
Колкото до мутрите си мисля, че е крайно време слоганът да бъде променен. Не мутри вън, а мутри вътре. На топло и да търкат наровете!
Автор: Тодор Беленски
