Скандалът с гей брошурите толкова хубавичко попада във вече добре отъпкани демаркационни линии: патриотизъм-православие-антиджендър срещу либерално образование-ЛГБТ общности-глобален тренд за сваляне на табута. Принципът в подобен случай е: засилваш ги тия брошурки по медиите, после се прибираш, включваш плазмата, отваряш чипса и докато слушаш драмите и драки по телевизията, с другата ръка скролваш за същото в социалните мрежи с доволна усмивка.
Вече има няколко теми, които, нека признаем, ние, хората в медиите, много добре знаем как се използват за таргетиране на внимание, търсене на читатели, създаване на спорове и въобще кипяща полемично-информационна война, която да пълни трафици. Номерът с брошурата е една от тях. Има още няколко: например Путин. Пишеш нещо за Путин задължително, да има САЩ/Русия в цялата работа; тогава пак се отдръпваш и отваряш втория чипс, а през това време следиш брояча на читатели. Има впрочем една новинарска платформа, твърде популярна, който прави четенията си именно така и е свързана с проверка на пощата. Но кои сме ние, за да внасяме евтина подозрителност в толкова сериозни геополитически сблъсъци и автентичния интерес на българския читател към тях...
Случаят с учениците е забавен обаче с чиновническото мислене, което допуска, че в системата на образованието и в днешния ученически свят, въобще съществува източник на информация, наречен "брошура". Брошурите може и да са имали някакъв ефект в началото на 90-те, макар че и тогава се съмнявам. А сега колективното въображение е запалено от някаква ситуация, която предполага следното. Значи, има едни ученици, които си ходят на училище. Там цари висока възприемчивост към всичко, никакво разсейване например с телефони, пределна концентрация, старателно изучаване само на полезни, добросъвестни работи. Възпитават се новите граждани на България, които са просто невероятни в класната стая. И един ден...един ден се появяват няколко гей брошури. Учениците ги поглеждат, разгръщат, прелистват, дават на едни други и...щрак, случва се нещо страховито. Съзнанията им внезапно узряват за идеята, че еднополовите бракове, джендър идеологиите, травеститите и ЛГБТ обществата са единственият възможен световен ред, към който - само с една пиклива брошурка - веднага са били приобщени. Разбират, че това е нормално, пък и готино; в тях вече са посяти онези коварни и отровни семена на джендъра, които ще покълват, покълват, докато не им объркат или пола или най-малко главата, карайки ги да мислят, че това е супер. А най-интересното е, че те например въобще изключват от цялото многообразие на информационни полета - YouTube, Facebook, Instagram и тази съдбоносна хартиена брошурка просто се врязва в съзнанието им и се превръща в основен ресурс при избора им на социална и сексуална ориентация.
Ако искате, така като сте почнали, може да пробвате още с плакати, черно бели филми, агитации от мегафон и реч на събрание. Тези методи са крайно ефективни през 2019-та година, особено при подрастващите милениъли, дето откачат по тях.
Автор: Райко Байчев
