Поставянето на диагноза на Пеевски не е много сложна задача, защото, както вече мнозина подозират, става дума за изявена характеропатия. Тоест, за човек с екстремни отклонения от реалността, който може би се нуждае от продължителна работа с психолог.
Политическото му заболяване може да се опише така: този човек страда от делюзия, която го кара да мисли, че задкулисието е всичко, което съществува. Той не прави разлика между подземния свят и този над него. Може би и ние на неговото място - човек, овладял две-трети от държавата, които ще изгуби, понеже се устреми към последната третина - щяхме да си помислим, че задкулисието е единствената реалност. Обаче не сме на негово място. Много хубаво житейско обстоятелство - да не си Пеевски.
Откакто попадна под светлината на прожекторите в рамките на една шеметна година, (тя не само според мен ще завърши абсолютно катастрофално, защото няма да успее да купи чак толкова гласове, колкото му се иска), одиозният му образ постепенно започна да се разкрива. Ние не се нуждаехме от подобно осветляване на характера - идеята като цяло беше да попадне в затвора или поне в Дубай. Но лошо скованите дъски на сглобката твърде много заприличаха на бързо закрепена кочина и дадоха шанс на обитателят й да изпъкне. Дори комичната му вяра, че някой ще се умили от евроатлантическите му пориви (засега само Лорер се е впечатлил), обаче издаваше, че грубо подценява заобикаляща го среда. И че смята, че по същият начин, по който се разпорежда, крещи, овиква, натиска и смазва останалите, докато зад сцената изгражда едно след друго октоподските пипала, може да действа и в публичната сфера. Вярно е - вече сред парламентарните репортери, които го заобикалят, се намират и такива, които посрещат думите му с благосклонно и възбудено подхилкване, но да се заблудиш, че подобна малка девиация значи нещо, не е достатъчно.
Пеевски например вече потвърди абсолютно безпардонно, че Калин Стоянов е неговият вътрешен министър. Разлютен от реакцията срещу него, заяви, че ще го покани в неговата партия. Любипитно ми е - дали поне легендарната пиарка, която подтичва около Пеевски и която единственият безкомпромисен човек в държавата Александър Морфов успя да прогони от Народния театър - все пак не му казва: така и така, г'усин Пеевски, понеже всички знаят, че сте лице на мафията, не крещете поне пред камерите, че сте лицето на мафията. И да продължи: разберете, че в тая държава избирателите са превърнали много политици в мафиоти, обаче вие предлагате обратната последователност - избирателите да превърнат мафиотът в политик. И да му поясни: "Да, имаше такъв лек прецедент, с няколкото процента на Божков, но тогава залогът беше, че Божков ще разкрива престъпленията на Борисов, а вие никакви престъпления не може да разкриете, понеже повечето са ваши". И тъй нататък, и тъй нататък.
Начинът, по който Пеевски ще се самоизяжда, е класически. От Шекспир до "Игра на тронове", а и от целия опит на историята, гигантската власт носи един особено разпространен дар. Обезумяването.
Автор: Райко Байчев
