Христо Иванов, който изглежда се бори с хераклитовия закон, и за втори път влиза в реката на управлението с ГЕРБ, като ако за първия поне би могла да бъде цитирана предполагаема неопитност, сега дума не може да става, заяви вчера следното: че коалицията с ГЕРБ е неизбежна, защото "няма алтернатива". Оттам нататък и предполагаемите надстройки - кодови думи "стабилност", "нормализация", "политическа отговорност". Все ми се струва, че на фона на този наниз от обичайни фрази, си струва да се цитира едно по-ранно и по-честно изказване, пак на Иванов. То гласеше: "Борисов е най-добрият сводник в бардака на властта" - и бе много точно. Но оттук насетне, за да уважим и миналото, и настоящето, и точността, можем да предложим само сдвоявания:
Например:
"Борисов е най-добрата стабилност в бардака на властта и неговата нормализация".
Или:
"Борисов е най-няманата алтернатива в бардака на политическата отговорност".
Става и за виц. Влезли трима в публичен дом и после казали, че нямали алтернатива; и тъй нататък.
Тук е моментът да се заяви, че ако някой наистина мисли, че управление на ГЕРБ и ПП-ДБ няма алтернатива и това е толкова очевидно, колкото днес се настоява, би следвало да направи няколко неща.
Първото е да разсъди какво би станало с човек, който по време на протестите през 2020-та изкрещи на площада, че управлението заедно с ГЕРБ няма алтернатива.
После да си припомни, че първият човек, който лансира публично идеята за коалиция бе Росен Плевнелиев, чиито опит в това да изглежда нелеп никога не дава грешка и в случая отново действаше безотказно. На това се подигравахме.
После да се сети, че всъщност контактната група между Паси и Плевнелиев, една, трябва да се признае, анимационна инициатива, всъщност търсеше именно това, което днес Иванов нарича "липса на алтернатива". Ако наистина е така - защо никой не признае двамата за пророци на невъзможното и нечуваното, за прозорливи визионери, чули преди всички тръбния зов на историята? Защо отсвириха така безцеремонно пионерите на евроатлантическата стабилност навремето? И на това се подигравахме.
Трябва да се каже още нещо: фразата "липса на алтернатива" някак описва политиката като природно бедствие, към което политикът безучастно се нагажда и търси начини да се справи с него. А е очевидно, че неговото собствено политическо битие влияе пряко на това дали ще има алтернатива или ще няма. Обаче не, катаклизъм, какво да се прави, алтернатива няма и ние нямаме нищо общо с това. Не че например - аз нямам никаква представа как стана - ГЕРБ наистина от отчайваща изолация изплуваха като победители отново, за което не би могла да няма принос, в отрицателния смисъл на думата, опозицията. И не че например Борисов не преживя арест, от който ще се запомни единствено клатушкащият се Вежди Рашидов, отишъл да го защити на барикадата в Банкя, както и вълнуващият статус на Кирил Петков, че никой не стои над закона - а сега се ротира със същия. И не че например акцията на Росенец не би могла да бъде последвана от много подобни, защото дори и при завардена от Гешев прокуратура, всяка публична работа от подобен вид влияеше пряко върху подкрепата за Борисов, Доган и онова, което трябваше да се демонтира, после изчегърта, а днес се нарича ей така: нормализация.
Иванов обаче говори за стабилизацията на страната, защото иначе, пряк цитат, "тектоничните разделения в България ще продължат". Тук някак трябва да се припомни, че ДБ и особено ПП съществуват благодарение на онова, което си представяхме като "тектонично разделение с ГЕРБ". Но земетресението беше дотук - малко като в онзи филм, в който, след като хората се бяха събрали на площада с черни очила, за да видят края на света, когато затъмнението приключи, някой каза "Краят на света свърши!". И всички се разотидоха, без алтернатива, вкъщи.
Автор: Райко Байчев
