Официално под знака на демокрацията - така в Турция преди два дни беше проведен референдум, с който на практика бяха разширени неимоверно правомощията на турския президент. И докато сладникавите приказки за демокрацията в Турция и фашизма в Европа се превърнаха в словесно оръжие на Реджеп Ердоган, все още неофициално той спечели с най-официалния демократичен инструмент - да се пита народът.
Коментар на редактора
Турция реално каза "не" на амбициите на Ердоган. При над девет месеца на открит терор и арести на стотици хиляди хора, на турския президент му трябваше поредна манипулация, за да издрапа на косъм. Достатъчно е да видим само как набързо след официалното приключване на гласуването беше позволено да се броят бюлетини без официален печат - скандален и ясен знак, че иначе Ердоган няма как да спечели. Въпреки репресиите, на него му трябваше измама - над 2 млн. фалшиви гласове според Съвета на Европа, като референдумът беше спечелен с 1,3 млн. гласа разлика. Официални резултати още няма - ще има до 11 дни, каза председателят на турската ЦИК Сади Гювен.
В дежа вю от Brexit и за Турция сега се знае със сигурност, че демокрацията не я искат слабо образованите и с по-нисък жизнен стандарт. Не я искат тези, които ги е страх да мечтаят за нещо повече от насъщния. Най-големите турски градове обаче казаха "не" - Истанбул, Анкара, Измир, Одрин.
"Демокрацията не може да се издигне по-високо от нивото на този човешки материал, от който са изградени нейните избиратели", казва Джордж Бърнард Шоу. Той обаче казва и, че демокрацията е механизъм, гарантиращ ни, че ще ни управляват толкова добре, колкото заслужаваме. Дали Ердоган знае това няма как да кажа, но със сигурност усеща едно - че няма да убие толкова лесно гражданското в Турция, желанието за нещо по-добро от болните амбиции на един човек. Личи си от снимката на тази статия - тя е направена тогава, когато Ердоган трябваше да тържествува. Физиономията му не е много радостна - и е ясно защо. Истанбул, Анкара, Измир и Одрин изтриха усмивката му в зародиш. И ще го правят и занапред - в още по-съдбоносни моменти, когато залогът може да се окаже не само една държава. Тези моменти идват - може би по-скоро, отколкото дори Ердоган очаква.
