Демокрацията в Турция още се държи

Официално под знака на демокрацията - така в Турция преди два дни беше проведен референдум, с който на практика бяха разширени неимоверно правомощията на турския президент. И докато сладникавите приказки за демокрацията в Турция и фашизма в Европа се превърнаха в словесно оръжие на Реджеп Ердоган, все още неофициално той спечели с най-официалния демократичен инструмент - да се пита народът.

Още: Тихо, да не приспим сърбите

Още: СЕМ глоби Actualno.com за публикация как унижено момче може да се защити юридически

Коментар на редактора

Турция реално каза "не" на амбициите на Ердоган. При над девет месеца на открит терор и арести на стотици хиляди хора, на турския президент му трябваше поредна манипулация, за да издрапа на косъм. Достатъчно е да видим само как набързо след официалното приключване на гласуването беше позволено да се броят бюлетини без официален печат - скандален и ясен знак, че иначе Ердоган няма как да спечели. Въпреки репресиите, на него му трябваше измама - над 2 млн. фалшиви гласове според Съвета на Европа, като референдумът беше спечелен с 1,3 млн. гласа разлика. Официални резултати още няма - ще има до 11 дни, каза председателят на турската ЦИК Сади Гювен.

В дежа вю от Brexit и за Турция сега се знае със сигурност, че демокрацията не я искат слабо образованите и с по-нисък жизнен стандарт. Не я искат тези, които ги е страх да мечтаят за нещо повече от насъщния. Най-големите турски градове обаче казаха "не" - Истанбул, Анкара, Измир, Одрин.

Още: Гледайте кой е противник на еврото - той е и Мистър Кеш

Още: Как да сключим мир с Пеевски: Три съвета за напреднали наивници

"Демокрацията не може да се издигне по-високо от нивото на този човешки материал, от който са изградени нейните избиратели", казва Джордж Бърнард Шоу. Той обаче казва и, че демокрацията е механизъм, гарантиращ ни, че ще ни управляват толкова добре, колкото заслужаваме. Дали Ердоган знае това няма как да кажа, но със сигурност усеща едно - че няма да убие толкова лесно гражданското в Турция, желанието за нещо по-добро от болните амбиции на един човек. Личи си от снимката на тази статия - тя е направена тогава, когато Ердоган трябваше да тържествува. Физиономията му не е много радостна - и е ясно защо. Истанбул, Анкара, Измир и Одрин изтриха усмивката му в зародиш. И ще го правят и занапред - в още по-съдбоносни моменти, когато залогът може да се окаже не само една държава. Тези моменти идват - може би по-скоро, отколкото дори Ердоган очаква.