Виновен или не – това е въпросът, който разгневеното българско общество не си задава в случая с д-р Иван Димитров. И това е показателно докъде я докарахме в България.
Защо не питаме отговорните институции какво е станало, а директно искаме категорично нещо? Просто е – защото не вярваме на институциите. И този проблем е крайно опасен. Той не е от днес, не е от вчера дори, а е от много, много години. Стои си и решение няма, а още по-страшното е, че никой не търси.
Именно липсата на държава тласна българското общество в посока, която уж трябваше да сме забравили. Защото да хванеш правосъдието в свои ръце е постулат, познат от по-далечното минало. Нали за да има справедливост, за да има сигурност, за да можем да живеем спокойно, подписваме своеобразен Обществен договор с пустата държава – ние ѝ даваме част от това, което изкарваме, от хляба си, тя ни гарантира едни и същи правила за всички и спазването им.
Само че в България не е така. И случаят с д-р Димитров го извади наяве. Няма действаща независима правосъдна система, а това означава разпад. И парадоксът се състои точно в това – не настояваме да има такава система, а искаме улично правосъдие, защото сме отвратени от системата. И вместо да сме отвратени от себе си, че допуснахме такава система, че не ни пука по важни теми като съдебната реформа, търсим грешката там, където не трябва - без даже да го осъзнаваме.
Няма да стане така, уважаеми дами и господа. Д-р Димитров ще ни преследва отново и отново, докато не насочим гнева си към тези, които са длъжни да осигурят истинско правосъдие. Това са тези, които коват законите и тези, които управляват. Безусловно и без оправдания – щом управляваш, не можеш да се оправдаваш с тези преди теб, особено когато управляваш за трети път! Да, за Вас се отнася, г-н Борисов. Ако не можете да се справите, нямате място начело на държавата. Ако г-н Цацаров не може да се справи, няма място начело на прокуратурата. Ако депутатите в парламента са просто са ДУПЕтати, трябва да получат това, което заслужава тази част от анатомията, когато я одухотворяваме – шут.
Проблемът е страшен, това е факт. И ако не го решим скоро, ще решава улицата. Тогава стават страшни неща. Справка – историята, примери там много. А стигне ли се до улицата, тогава всички ще четем историята еднакво.
