Църквата отново може да се похвали с подемането на маловажни и безсмислени спорове, които само я отдалечават от народа. Най-новото "включване" е това на варненския митрополит Йоан, който яростно заклейми предстоящия събор на богомилите във Велики Преслав, както и "съмнителните "учители"" Дънов и Ванга.
Когато църквата се обръща срещу авторитети, произлезли и признати от самия народ, тя винаги губи.
Свещениците ни никога не разбраха, че им се е паднал по-особен народ. По-просветен, по-обърнат към самата вяра и човешките ценности, и по-малко привързан към "опаковката" на същата тази вяра - с всичките й канони, правила и изисквания.
Много показателно е, че богомилството тръгва именно от българските земи. Като всяко систематизирано учение, и то, естествено, има много пропуски и недостатъци. Но безспорно носи и много полезни постулати, които именно заради своята близост до човешката природа и естествената ценностна система, се разпространява толкова мащабно из цяла Европа. Не е въпросът в това, че богомилството отрича църквата като ненужно и нелегитимно явно и физическо проявление на вярата. Въпросът е, че до голяма степен то дава израз на естественото човешко разбиране за отношенията с по-висшите сили. Разбиране, основано на свободната воля, на равенството и на справедливостта.
Все неща, които религиите, а от там - и църквата, се стремят на обуздаят и контролират.
Не е и особено нужно да се коментира заклеймяването на Дънов и Ванга. Църквата винаги е била срещу всичко, които е извън нейната "сфера на влияние", без значение дали в него има истина и логика или не. Всичко това тя определя като "окултност", "езотерика", "сатанизъм" и прочие. Църквата претендира единствена да има монопол над духовността, и то, над "правилната" духовност. Защото духовността на Дънов е неправилна. Без значение дали човешката природа, съзнание и емоционалност доказват обратното, тази духовност е неправилна. Без значение дали Ванга наистина е общувала с по-големи от нас сили, дали е помагала, дали е познавала, тази духовност е неправилна. Вариант за избор няма.
Неправилно е всичко, което е извън църквата.
За нещастие на същата тази църква обаче, българският народ не е като гръцкият, например. Сляпо религиозен, неоспоримо църковно покорен. Той не е бил такъв никога. Прекалено стар е нашият народ, за да приема в сърцето си нови инструкции как да вярва "правилно". Той знае инстиктивно колко съкровено нещо е вярата и как тя няма нищо общо с това дали ще иде в неделя на църква или дали ще пости в месеца преди Великден.
Този народ си е създал собствени проявления на вярата и духовността. И ако църквата продължи да ги отрича, храмовете ще стават все по-празни, а разните там всезнаещи и всесъдещи митрополити ще губят все повече авторитет. Българската църква трябва да се оттърси от закостенялата и агресивна риторика, защото да заставаш срещу народа си и да отричаш нещата, които е оценил като важни, никога не води до нещо добро.
Автор: Десислава Любомирова
