Ако смятате, че взирането в езика на политиците е излишно филологическо упражнение, което може да ни каже по-малко от сериозните наблюдения на политолози и социолози, значи сте далеч от политическата зрялост. Достатъчно е да си припомним за всички нововъзникнали ротации на думата коалиция - в посока "сглобка", "некоалиция" и т.н., за да си дадем сметка за верността на горната теза. А тези боравения с думите издават едно спешно и нескрито желание. То е езикът да бъде насилен, за да произведе дума, която да замаскира факт, който не може да бъде потулен. В традицията на Оруел това се нарича "новговор". В нашата действителност е нещо подобно, но без цялото това антиутопично напрежение - т.е нещо, което не е много зловещо, а само смешно. Например - "тъпговор". Като казах смешно: винаги, когато покрай думата "сглобка" усетите абсурдистки привкус, не забравяйте да си повдигнете още малко настроението чрез развеселяващия факт, че сглобката е евроатлантическа, но думата е русизъм.
В този хибриден ред на мисли е хубаво да се обърне внимание на днешните думи на Мария Габриел - че досега при преговорите не е говорила за червени линии. Това вероятно е първото реално и нормално изказване, откакто се преговоря за следващото издание на ПП-ДБ-ГЕРБ-ДПС. Да не използваш думата "червени линии" е белег за това, че поне не смяташ избирателите и наблюдателите за абсолютно гламави хора. Наскоро например Кирил Петков, общувайки с неведоми и нелепи сили, заяви, че той бил човекът в ПП, за когото се знаело, че "има червени линии". Иначе казано, в партията изглежда е пълно с всякакви експерти по компромиса, отстъпчиви и меки политици, които си знаят - за нас той е просто Киро, човекът с червените линии. Правете, струвайте, тъй направете нещата, че да не пристъпите неговите червени линии, да не се разлюти този известен с моралните си бариери човек. А пък той, ако се окаже в добро настроение, току великодушно направи малка отстъпка и каже... айде, от мен да мине, ще управлявам с Борисов и Пеевски, които щях да свалям от власт, кво пък толкова, днес съм на кеф.
Впрочем, напоследък Петков е прихванал думата "общности". Като казвам "прихванал" се опитвам да съм не ироничен, а максимално точен. Когато човек не разполага със способност за собствено разсъждение, прихваща определени думи, те се закачат в мозъка му безпрепятствено и той започва да ги плямпа, докато не му направят впечатление някои нови думи. Та Петков вече нарича "общности" териториите по самата политическа карта и заявява, че тези общности трябва да се зачитат и да се управлява заедно с тях. Гласовете за Борисов, когото той арестува, са вече общности, гласовете за Пеевски, за когото Христо Иванов казваше "нито глас за Пеевски" - те са също общности. За тях, казва Петков, гласуват хиляди хора в България, значи няма проблем да се управляваме съвместно, ако се наложи. Ще се наложи да продължа логиката му - ми да вземе да управлява съвместно с "Възраждане", ако концепцията за "общностите" е толкова валидна, колкото му се струва. Не стоят ли стотици хиляди избиратели в тази общност и не заслужават ли и те да се ползват с възможностите, които супер инклузивната политическата теория на Петков предписва?
Но да не преминаваме някои червени линии: засега.
Автор: Райко Байчев
